Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на „ТисенК. И. С“ АГ - Германия, немско дружество със 100 % чуждестранно участие, регистрирано с място на стопанска дейност в Р. Б с ЕИК 147263475, подадена чрез пълномощника адвокат Димитрова, против решение № 1809 от 30. 10. 2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 427 по описа на съда за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване № П-02000218155097-004-001/15. 11. 2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - Бургас, частично потвърден и частично изменен с решение № 17/04. 02. 2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че органът по приходите е приложил неправилно механизма на приспадане на данъчен кредит, вследствие на което са възстановени главница и лихва в по-малък размер, както и че е приложил погрешни изчислителни методи. Счита, че съдът не е извършил задълбочен анализ на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Излага доводи за неправилно прилагане на влязлото в сила решение № 2885/27. 02. 2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 394/2013 г. В дадения ход по същество и в представени по делото писмени бележки, касаторът, чрез процесуалните си представители, поддържа жалбата като уточнява, че оспорва решението на Административен съд - Бургас в частта, с която се отказва възстановяване на сумата от 904 523, 56 лв. ведно със законната лихва за забава до окончателното й възстановяване. Искането...