Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Смолян, правоприемник на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ (РОНСК) – Смолян към Регионална дирекция за национален строителен контрол – Ю. Ц район (РДНСК - ЮЦР) против решение № 287 от 09. 08. 2019г., постановено по адм. д. № 139/2019г. по описа на Административен съд - гр. С., с което е отменена Заповед № ДК – 11 – СМ – 01 от 27. 02. 2019г. на Началника на РОНСК – Смолян при РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 156 ал. 3 от ЗУТ е отменено издаденото от главния архитект на община Р. разрешение за строеж № 23 от 21. 06. 2018г., ведно с одобрения на 26. 04. 2018г. инвестиционен проект за строеж „Приют за временно настаняване на бездомни кучета и котки – преустройство и пристрояване“, находящ се в УПИ XV, кв. 48 по плана на с. Е., общ. Рудозем с възложител Фондация „Р. С дог рескю“.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва, че неправилно е приел, че са изтекли сроковете по чл. 156 от ЗУТ и съответно началникът на РОНСК – Смолян не е имал право да се произнесе по оспореното пред него разрешение за строеж. Напротив посочва, че след повторното уведомяване на РОНСК – Смолян е налице произнасяне в предвидения за това срок. Твърди, че това е така, тъй като в хода на производството е последвал отзив от страна на главния архитек на община Р. на оспореното пред РОНСК – Смолян разрешение за строеж, които отзив е бил отменен от съда, поради и което е останало действащо разрешението за строеж, по което административният орган се е произнесъл с оспорената заповед. Твърди и че в тази хипотеза не са били налице основания за спиране на административното производство по оспорване на разрешението за строеж, а по скоро такива за прекратяването му, но само в случая, че отзива влезне в сила, което не е станало. Съответно посочва, че след като отзивът е бил отменен и това му е съобщено се е произнесъл в предвидения в закона срок по отношение на действащото разрешение за строеж. Твърди и неправилност на извода на съда, че не е налице основание за отмяна на разрешението за строеж, тъй като е издадено за имот без определено предназначение, като напротив твърди, че от доказателствата се установява, че УПИ XV, за който е издадено РС е с предназначение за дървопреработващо предприятие и издаденото РС за приют за бездомни кучета и котки е в противоречие с предназначението на имота. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на Началника на РОНСК – Смолян при РДНСК - ЮЦР. Претендира разноски за двете инстанции.
О. Ф „Рудозем стрийт дог рескю“ с представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
О. Г архитект на община Р. не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да постанови оспореното решение АС – гр. С. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е издадена в нарушение на материалния закон, поради което е достигнал до извод за нейната незаконосъобразност. Приел е, че заповедта е издадена при условията на чл. 156 ал. 1, пред. последно от ЗУТ, в редакцията от ДВ бр. 82 от 2012г., т. е. по реда на служебната проверка от органите на ДНСК в 14 - дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Приел е за спорен въпроса произнесъл ли се е началникът на РОНСК - Смолян в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156 ал. 1 от ЗУТ, считано от уведомяването му. Приел е, че началникът на РОНСК не се е произнесъл в посочения срок, тъй като е приел, че община Р. е изпратила оспореното РС и получените документи са заведени в РОНСК на 28. 06. 2018г., като 14-дневния срок за служебна проверка и произнасяне е започнал да тече от 29. 06. 2018г. и е изтекъл на 12. 07. 2018г. Посочил е, че действително на 5. 07. 2018г. в РОНСК - Смолян е получена Заповед №006/5. 07. 2018г. на главния архитект на община Р., с която на основание чл. 91 ал. 1 от АПК е отменил издаденото разрешение за строеж №23, но нито се твърди, но не е бил издаден акт за спиране на административното производство пред РОНСК в тази връзка. Поради това е приел, че преклузивният 14-дневен срок по чл. 156 ал. 1 от ЗУТ е изтекъл на 12. 07. 2018г. и не е имало основание на 21. 02. 2019г. община Р. да изпраща повторно на РОНСК РС №23/21. 06. 2018г., съответно за започване на нов 14-дневен срок за произнасяне на РОНСК. Поради това е приел, че след изтичане на 14 дневния срок по чл. 156 ал. 1 от ЗУТ на 12. 07. 2018г. началникът на РОНСК не е имал право на отмяна, съответно е приел, че произнасянето извън посочения срок е нарушение водещо до незаконосъобразност на заповедта. Приел е и че не са били налице законовите предпоставки за отмяна на РС, поради това че процесният УПИ XV е с предназначение за дървообработващо предприятие, а с издаденото РС е за строеж с друго предназначение – „приют за временно настаняване на бездомни кучета и котки – преустройство и пристрояване.", тъй като от събраните по делото доказателства, включително изслушаните СТЕ, не се е установило процесният УПИ XV да е с предназначение „дървообработващо предприятие“, тъй като по Заповед №196/26. 06. 1995г. за частично изменение на квартално – застроителния план на кв. 48 по плана на с. Е. няма посочено отреждане за УПИ XV. Поради това е приел изводът на административния орган относно отреждането е необоснован. В тази връзка е приел, че като е постановена оспорената заповед за отмяна на РС без наличие на конкретните фактически основания, началникът на РОНСК – Смолян е издал незаконосъобразна заповед, постановена в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил. Решението е неправилно.
При отмяната на разрешение за строеж № 23 от 21. 06. 2018г. на главния архитект на община Р. началникът на РОНСК - Смолян е действал служебно по силата на правомощията му по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ, както изрично е посочено в издадената заповед и както е приел и съдът. Съгласно посочената разпоредба органите на Дирекцията за национален строителен контрол могат при служебна проверка да отменят разрешението за строеж по законосъобразност в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 от ЗУТ. Безспорно е установено, че РОНСК – Смолян е уведомена за издаденото разрешение за строеж на 29. 06. 2018г., но на 05. 07. 2018г. преди изтичане на срока за произнасяне на РОНСК – Смолян е последвал отзив на издаденото РС от страна на издателя му главния архитект на община Р. на основание чл. 91 ал. 1 от АПК. Така постановеният отзив е бил отменен от съда, поради и което след отмяната му община Р. на 21. 02. 2019г. е уведомила РОНСК – Смолян отново за РС, съответно за отменения отзив. Въз основа на това ново уведомяване РОНСК – Смолян на 27. 02. 2019г. е издал оспорената пред съда заповед, с която е отменил издаденото разрешение за строеж. Първият спорен по делото въпрос е дали отмяната на РС и издаване на заповедта е станало в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗУТ влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, като целта на тази разпоредба е осигуряването на стабилитет на административните актове от тази категория. Основният момент при преценката в случая е, че на отмяна не подлежат само влезналите в сила разрешения за строеж. В случая не е налице тази хипотеза. Главният архитект на община Р. М няма правомощия по смисъла на чл. 99 ал. 1 от АПК да отменя сам издаденото от него разрешение за строеж. Освен това нормата допуска отмяна на влезли в сила административни актове, а в случая и в самата заповед на главния архитект на община Р. е посочено, че разрешението за строеж не е влезнало в сила. С издаването на тази заповед и впоследствие съдебното й оспорване е била пречка за влизане в сила на РС и съответно правилно РОНСК е била уведомена за отмяната на отзива и съответно за отстраняване на пречката да се произнесе по РС. Предвид посоченото, че на отмяна не подлежат влезналите в сила РС, а към момента на постановяване на заповедта на началника на РОНСК – Смолян не е имало влезнало в сила разрешение за строеж, съответно и не е бил изтекъл преклузивният срок по чл. 156 ал. 1 от ЗУТ. Дори да се приеме, че административния орган е следвало да спре административното производство пред себе си, което не е направил, това отново не може да доведе до извод за наличиета на влезнало в сила разрешение за строеж, което е основанието за забрана за произнасяне на РОНСК, тъй като в периода на издадения отзив и до отмяната му от съда, за РОНСК не е бил налице годен акт, по който да се произнесе, тъй като е бил отменен. Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план и правилата и нормите по устройство на територията (чл. 142, ал. 5 т. 1 и 2 ЗУТ) и затова с влизането им сила то се счита за установено, и то окончателно. Тази окончателност произтича от регламентираната в чл. 156 ал. 5 ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредните способи вкл. и на основанието по чл. 99, т. 1 от АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е и несъответствието им с плана. Такава преценка може да се направи по жалба или служебно (чл. 149 и чл. 156 ЗУТ) само до влизането им в сила, защото обратното би означавало премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, вкл. и след въвеждането му в експлоатация по установения ред (Решение № 12878 от 27. 11. 2008 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2008 г., II о., докладчик председателят Д. Й). В случая по изложените по – горе съображения към момента на второто уведомяване на РОНСК – Смолян не е било налице влезнало в сила РС, което да не подлежи на отмяна и съответно е започнал да тече 14 дневният срок на началника на РОНСК – Смолян за произнасяне, като оспорената пред АС – гр. С. заповед е издадена в този срок. Като е приел обратното съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона.
Вторият спорен по делото въпрос е дали оспореното РС е издадено в противоречие с ПУП и правилата по устройство на територията. Както беше посочено Изискване за законосъобразност на проекта и разрешението е съответствието им с подробния устройствен план и правилата и нормите по устройство на територията (чл. 142, ал. 5 т. 1 и 2 ЗУТ). Спорният въпрос е дали по действащия ПУП УПИ XV, кв. 48 е отреден за дървообработващо предприятие или е имот без определено предназначение. В заповед № 196 от 26. 06. 1995г. е посочено „УПИ XIV; XV; XVI – дърводелско предприятие“. Съдът е приел, че това отреждане се отнася само за УПИ XVI, както и поради това, че графичната част на плана срещу другите два имота е сложено само тире, без да е посочено отреждане. Настоящият състав намира обаче, че предвид целия текст на заповедта отреждането за дърводелско предприятие се отнася и за трите посочени УПИ, които са обединени в една обща група. Освен това дори да се приеме, че УПИ XV е без определено предназначение по ПУП, то съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗУТ предназначението на имотите се определя съобразно обичайното им използване, а в случая и съобразно зоната, в която се намира, която е производствена. Същото се потвърждава и от приетата по делото втора СТЕ, в която е посочено, че със заповед № 196 от 1995г. са образувани нови парцели с номера от I до XVI за промишлени и стопански нужди. Съответно правилно в оспорената пред АС – гр. С. заповед на началника на РОНСК – Смолян е прието, че РС е издадено в противоречие с предвижданията на плана и правилата и нормите по устройство на територията, тъй като РС не е издадено за обект за промишлени или стопански нужди. Във връзка с изложеното са били налице основания за отмяна на РС № 23 от 21. 06. 2018г., съответно постановената в този смисъл заповед на началника на РОНСК – Смолян е законосъобразна, като този административен орган се е произнесъл и в рамките на правомощията си и преклузивните срокове за това. Т.е. оспорената заповед е законосъобразна. Като е достигнал до обратен извод съдът е постанивл оспореното решение в противоречие със закона.
Оспореното решение на АС – гр. С. като постановено в противоречие със закона следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Фондация „Рудозем стрийт дог рескю“, гр. Р. срещу заповед № ДК – 11- СМ – 01 от 27. 02. 2019г. на началника на РОНСК – Смолян при РДНСК – ЮЦР.
Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. Чл. 144 от АПК следва да бъде присъдена сума в размер от 100 лв. за всяка инстанция, както и за платен депозит за допусната СТЕ пред първата инстанция в размер на 300 лв. и заплатената държавна такса за настоящата инстанция в размер на 70 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 287 от 09. 08. 2019г., постановено по адм. д. № 139/2019г. по описа на Административен съд - гр. С. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Фондация „Рудозем стрийт дог рескю“ със седалище гр. Р. срещу Заповед № ДК – 11 – СМ – 01 от 27. 02. 2019г. на Началника на РОНСК – Смолян при РДНСК – ЮЦР.
ОСЪЖДА Фондация „Рудозем стрийт дог рескю“ със седалище гр. Р. да заплати на РДНСК – Смолян сума в размер на 570 (петстотин и седемдесет) лева, разноски за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.