Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), изпълняващ функциите на Разплащателна агенция срещу решение № 6247/22. 10. 2014 г., постановено по административно дело № 3494/2014 г. от Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 263/21. 02. 2014 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на И. Г. И..
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното съдебно решение и признаване на атакуваната заповед за законосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – И. Г. И. чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представен писмен отговор я оспорва и иска да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 6247/22. 10. 2014 г., постановено по адм. д. 3494/2014 г. по описа на АССГ е отменена заповед № 263/21. 02. 2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на И. Г. И. за длъжността „главен експерт“ в дирекция „Договориране по ПМРСР“, в отдел „Контрол върху обществените поръчки и прилагане на стратегии за местно развитие“ в ДЗФ, с придобит ранг III (трети) младши. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че длъжността, заемана от И. И. е продължила да съществува като система от функции, задачи и задължения и по длъжностното разписание (ДР) от 21. 02. 2014 г., не е реално съкратена, а е преименувана в „технически сътрудник“ и И. отговаря напълно на изискванията за тази длъжност. При тези фактически констатации първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли са материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед – реално съкращение на длъжността, заемана от И. – „главен експерт” в дирекция „Договориране по ПМРСР”, отдел „Контрол върху обществените поръчки и прилагане на стратегии за местно развитие” в ДФЗ. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е констатирал, че с утвърждаването на ДР в сила от 21. 02. 2014 г. общият брой на служителите в ДФЗ е непроменен в сравнение с това от 10. 02. 2014 г., като съответно няма такава промяна и в броя на служителите, заемащи служебно правоотношение в дирекция „Договориране по ПМРСР”. Запазен е броят на отделите в дирекцията, които са запазени и като наименования. Броят на служители в отдел „Контрол върху обществените поръчки и прилагане на стратегии за местно развитие”, в който е заемал длъжност И. също е запазен на 23 щатни бройки, като е намален броят за длъжността „главен експерт”, заеман от него от 13 на 11 щатни бройки, намален е и броят за длъжността „старши експерт” с една щатна бройка, но са създадени три нови щатни бройки за длъжността „технически сътрудник”. Последната посочена длъжност, за разлика от предишните две изисква дори по-ниска квалификация - изискването е за средно, а не за висше образование и не изисква наличие на професионален опит.
От представената по делото от процесуалния представител на Изпълнителния директор на ДФЗ – РА „Процедура за подбор и назначаване на персонала в ДФЗ – Въведение“ се установява, че промените в щатното разписание, съкращаване на длъжности или откриване на нови се извършва със заповед на Изпълнителния директор, след внасяне, разглеждане и приемане на решение на Управителния съвет на ДФЗ за изменение на числеността на организационните структури на фонда. В настоящия случай, тази процедура не е спазена, като длъжностното разписание в сила от 21. 02. 2014 г. е утвърдено със заповед № Сз-8-13/2/21. 02. 2014 г. на Изпълнителния директор, издадена на основание чл. 10, т. 8 от У. правилник (УС) на ДФЗ и уреждаща правомощието му да утвърждава структурата на административните звена и длъжностните, както и поименните разписания във връзка с докладна записка № С-8-11/20. 02. 2014 г. на Главния секретар на фона. Липсват доказателства за налично решение на УС на ДФЗ, при което само на това основание извършеното съкращение е незаконосъобразно, като извършено при утвърждаване на новото длъжностно разписание в нарушение на предвидените правила. При това следва да бъде посочено, че в случая промяната в длъжностното разписание е в нарушение и на принципите по чл. 2, т. т. 1, 2, 4, 6 и 7 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) за законност, откритост и достъпност, ефективност, предвидимост, обективност и безпристрастност. При така допуснатите нарушения, направената промяна не осигурява възможност на администрацията на ДФЗ да осъществява своята дейност в интерес на обществото и в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове (чл. 2, ал. 2 ЗА). Същата освен това е осъществена и в нарушение на принципите за законност (чл. 4 АПК), съразмерност (чл. 6 АПК), последователност и предвидимост (чл. 13) от АПК, принципи, които всички административни органи са длъжни да съблюдават при изпълнение на правомощията и задълженията си.
В съответствие със задълженията си по чл. 168 АПК, при извършената пълна проверка за законосъобразност съдът съпоставя утвърдените с длъжностната характеристика за длъжността, заемана от И., системата от функции, задължения и изисквания с тези на новосъздадената длъжност „технически сътрудник”. При тази съпоставка, се установява, че основните цели и области на дейност съвпадат, макар изискванията към тях да са различни, предвид по-ниските изисквания към новосъздадената длъжност, като съответно тези изисквания са по-ниски за длъжността „технически сътрудник”. С оглед на така установените факти обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице реално съкращение на длъжността, заемана от ответника по касационната жалба, защото тази длъжност продължава да съществува като система от функции и задължения. Отделен е въпросът, че при направената съпоставка безспорно се установява, че И. И. е отговарял напълно на изискванията за заемане на по-ниската длъжност, доколкото притежава по-висока степен на образование и има професионален опит, който е именно в конкретната област на дейност.
Настоящият състав намира, че в случая е налице и друго нарушение на приетите от органа по назначението административнопроизводствени правила за издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с И., доколкото в цитираната по-горе „Процедура за подбор и назначаване на персонала в ДФЗ“ е предвидена изрично процедура по извършване на подбор. В раздел Въведение, т. 2 е предвидено, че незаети или освободени длъжности се заемат след провеждане на подбор, след определяне на изискванията за длъжността от ръководителя на съответното структурна звено към кандидатите по т. 3. Тези разпоредби кореспондират с тези по Раздел ІІ - Одобряване от предвидените в процедурата етапи, съгласно която след подаване на докладна записка за разкриване на нов щат за нововъзникващо работно място или за ново назначение, при освободено работно място изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен на първо място да вземе решение и да предложи работното място на служител на Фонда, показал професионален опит и умения и отговарящ на изискванията за заемане на длъжността, на второ да разпореди обявяване на вътрешен подбор и едва след това да предприеме действия за подбор на външни кандидати за длъжността. В настоящия случай, така предвидената от органа процедура не е спазена. Действително ЗДСл не предвижда задължение за органа по назначението за извършване на подбор, но при наличието на утвърдена именно от органа процедура, която изрично предвижда извършване на такъв, предвид посочените по-горе основни принципи на административното производство, залегнали в АПК и константната практика на ВАС в тази насока настоящият състав намира, че в конкретния случай органът е бил длъжен да проведе утвърдената от него процедура, което в случая не е сторено и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед.
Като е достигнал до същия правен извод относно незаконосъобразността на издадената от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” заповед, АССГ не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, които да обуславят отмяна на съдебното решение.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила.
По водене на делото пред настоящата инстанция И. илиев е направил разноски в размер на 1000лв., за които са представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, поради което и с оглед изхода на спора следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на ДФЗ, независимо от направеното възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера на спор (включително и при съпоставка със заплатеното от касационният жалбоподател възнаграждение за един адвокат, л. 20) не е налице прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за адвокат Г..
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6247/22. 10. 2014 г., постановено по административно дело № 3494/2014 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие”, [населено място], [улица] да заплати на И. Г. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сума в размер на 1000. 00 (хиляда) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: