надлежен орган на власт
Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр. София, 04 февруари 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
БЛАГА ИВАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря...............А. К. ..........................и с участието на прокурора........................Кирил ИВАНОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1760 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. И. М., чрез защитника му адв. М., за възобновяване на нохд № 105/11 г. на районен съд гр. Козлодуй и внохд № 121/13 г. на окръжен съд гр. Враца. В искането се излагат доводи за допуснато нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Като съображениe за това се сочи липсата на осъществено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна, доколкото началникът на РУП не е надлежен орган на властта, който може да образува досъдебно производство, а от страна на осъдения липсва умисъл да набеждава служител на МВР в извършване на престъпление.
В съдебно заседание искането се поддържа със същите аргументи от осъдения М..
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че фактът на подаване на жалба до началника на РУП [населено място] с изложени сведения за поискан подкуп от полицейски служител е безспорно установен, с което е реализиран съставът на престъплението по чл. 286 от НК.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
Искането за възобновяване е второ по ред. С решение № 575 от 08.03.2013г., постановено по н. д. № 1743/12г. на ВКС, І н. о., било възобновено производството по вонхд № 184/12г. по описа на окръжен съд гр. Враца и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд с указания за събиране на доказателства за установяване истинността на отразените в жалбата обстоятелства.
В рамките на образуваното внохд № 121/13г. по описа на окръжен съд гр. Враца, било проведено въззивно съдебно следствие, при което били депозирани обяснения от осъдения М. и показания от свидетелите В. М., Г. Г. и П. Н.. С решение № 65 от 23.05.2013г. на окръжния съд, подписано при особено мнение на мл. съдия З., била потвърдена присъда по нохд № 105/11г. на районен съд гр. Козлодуй.
С посочената присъда М. И. М. бил признат за виновен в това, че на 24.05.09г. в [населено място] подал жалба до надлежен орган на властта - началника на РУ на МВР „А. Козлодуй” [населено място], рег.№. ... от 24.05.09г, в която набедил В. И. М. - младши автоконтрольор ІІ степен в пътен контрол към група „Охрана на обществения ред и превенция” към РУ на МВР „А. Козлодуй” [населено място] при ОД на МВР - Враца, в престъпление като знаел, че е невинен, а именно, че на 24.05.09г. в [населено място], в качеството на длъжностно лице му поискал подкуп в размер на сто лева-облага, която не му се следва, за да не извърши действия по служба-да не състави АУАН против М. И. М. за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, вр. с чл. 54 НК му наложил наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, както и обществено порицание и го осъдил да заплати в полза на гражданския ищец В. М. сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Изложени са единствено съображения за нарушение на закона, което обстоятелство лимитира обхвата на касационната проверка до основанието по чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК. Съображенията относно липса на елементи от състава на престъплението от обективна и субективна страна са били наведени във въззивната жалба и обсъдени от въззивната инстанция, която мотивирано ги е отхвърлила. Изводите на окръжния съд от правна страна се споделят и от настоящия касационен състав.
Инстанционните съдилища са приели за установено, че осъденият М. е подал жалба срещу мл. автоконтрольор ІІ степен М. до началника на РУП в [населено място] с твърдение, че полицейският служител му поискал 100 лв. за да не му състави акт за административно нарушение по ЗДП, което твърдение било установено, че е неистинно. Доводите на защитата, че началникът на РУП не е надлежен орган на власт не могат да бъдат споделени. Както в правната теория, така и в практиката е прието, че надлежният орган на власт по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК е този, който може да инициира наказателно производство срещу набеденото лице. При действието на НПК отм., началото на наказателно производство е изисквало съставянето на постановлeние за образуването му от прокурор или следовател, което е намерило отражение и в цитираната в искането съдебна практика на ВС на РБ от 1975 - 1990г. Според сега действащия НПК досъдебното производство може да започне и с извършване на първото действие по разследването. Разследващи органи освен следователите, са разследващите полицаи и полицейски органи в МВР, които могат да извършват действия по чл. 212, ал. 2 от НПК, когато това им е възложено от прокурор, следовател или разследващ полицай. Тази процесуална уредба, дадена с НПК (ДВ, бр. 86/2005г.) разширява кръга на надлежните органи по отношение не само на тези, които могат да образуват, но и които могат да започнат наказателно преследване. В конкретния случай жалбата, подадена до РУП в [населено място] може да представлява основание за започване на наказателно производство от разследващи полицаи. Без значение е обстоятелството дали с оглед длъжностното качество на набеденото лице би се наложило впоследствие преобразуване на досъдебното производство в следствено дело и дали разследващите полицаи са на щат към ОД на МВР. Престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК е формално. В момента на устното или писменото уведомяване на надлежния орган от страна на дееца, че набеденото лице е извършило престъпление, съставът на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК от обективна страна е реализиран. Ако набеденото лице е било привлечено към наказателна отговорност, то това е основание за квалифициране на извършеното по чл. 286, ал. 2 от НК.
Неоснователни на следващо място са и съображенията относно липсата на субективна страна. Събраните по делото доказателства са мотивирали съдилищата да приемат, че обстоятелствата, изложени от осъдения в жалбата до Началника на РУП, са неистинни. Твърденията на осъдения, че действал, воден от желанието да предизвика дисциплинарна проверка, която да преустанови „тенденциозното” отношение към него в случая са правно ирелевантни. Подаването на писмена жалба пред надлежен орган с твърдение за извършено от св. М. престъпление, за което осъденият е знаел, че не е извършено, сочи на пряк умисъл за осъществяване на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
С оглед изложеното ВКС счита, че законът е приложен правилно.
Предвид горното и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354 ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. М. за възобновяване на нохд № 105/11г. на районен съд гр. Козлодуй и внохд № 121/13г. на окръжен съд гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: