В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря Аврора Караджова

и в присъствието на прокурора Кирил Иванов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1854 по описа за 2013 г

Производството е образувано по искане на осъдения Г. Т. Г., депозирано на 5.09.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 12/13 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 36 от 11.03.13 г, с което е потвърдена присъда на Ямболски районен съд № 234 от 10.12.12 г, по НОХД № 1007/12, с която молителят е признат за виновен в това, че на 9.06.11 г в [населено място], е причинил средна телесна повреда на Д. С. Т.: счупване на долна челюст в областта на десния долночелюстен ъгъл и счупване на лява лакетна кост в долната й трета, причинило трайно затруднение движението на левия горен крайник, с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години.

Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че изводът относно авторството на деянието не почива на надлежна доказателствена основа, че неправилно е дадена вяра на показанията, депозирани от пострадалия свидетел Т., заинтересован от изхода на делото, че не е установена самоличността на другото лице, участвало в инцидента, че осъждането почива на показанията на свидетелите, полицаи, които не са очевидци, че липсват съображения...