О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

Гр. София, 20.04.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.03.18 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3945/17 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Е. Т. – М. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №2463/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма] с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „специалист продажби Б.”, извършено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ със заповед от 13.06.12 г., и чл. 225, ал. 3 КТ – за сумата от 1530, 80 лв., обезщетение за недопускане на ищцата на работата, на която е възстановена, за периода 13.06.12 г. – 20.07.12 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима срещу въззивното решение по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационната жалба е недопустима на осн. чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, ред. ДВ бр. 50/15 г., срещу въззивното решение по иска с пр. осн. чл. 225, ал. 3 КТ, с цена под 5 000 лв. и следва да остане без разглеждане в тази част.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Намира, че основният спорен по делото и значим за изхода му въпрос: Кой е началният момент,...