Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: П. Г. . при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 7271 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. и И. И., подадена чрез адв. Ц., в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 28 от 25.03.2021 г. по адм. дело № 294/ 2019 г. на Административен съд - Видин (АС Видин).

В жалбата са развити доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Посочва се, че в случая се касае за фактическо незаконосъобразно бездействие по повод на конкретно узнати от двата административни органа-Администрацията на Министерския съвет (МС) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), факти и обстоятелства изискващи ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или спазване на международни директиви и норми, поради членството на България в международни организации, като тези дейности засягат обществени интереси на държавата в областта на националната сигурност, налагащи предприемане на конкретни действия по силата на закона, но двата административни органа не са извършили.

Иска се отмяната на обжалвания акт и да се вземе решение за уважаване на исковата молба.

По делото е постъпила и допълнителна касационна жалба на Д. Д. и И. И., подадена чрез адв. К., в качеството му на пълномощник, насочена срещу същия съдебен акт - Решение № 28 от 25.03.2021 г. по адм. дело № 294/ 2019 г. на АС Видин.

В жалбата са развити доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налагало връщане на делото за ново разглеждане.

Твърди се, че от АС Видин от два състава са постановени два съдебни акта с близко съдържание, което противоречи на принципите на съдопроизводство, като представлява несамостоятелна, неприемлива колективна работа.

На следващо място се смята, че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалния закон, като решаващият съд не е приложил правилно относимата правна уредба.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат изцяло предявените искове или да се върне делото за ново разглеждане.

Ответната страна - Администрацията на Министерския съвет в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност, недоказаност и необоснованост на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. В допълнително представените писмени бележки по съществото на правния спор счита, че съдебното решение следва да остане в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Министерството на околната среда и водите, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната и допълнителната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, в съответствие с материално - правните разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.

Подробни доводи са развити в представените на 29.11.2021г. писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:

Производството пред Административен съд - Видин се е развило по субективно съединени искове на Д. Д. и И. И., срещу Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и Министерство на околната среда и водите, с които се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците, вследствие на смъртта на техен близък– М. Д. И. причинена, вследствие незаконосъобразни бездействия на ответниците.

Посочва се, че бездействието на МС се изразява в неосъществяване на неговите функции по: ръководство и осъществяване на вътрешната политика в съответствие с Конституцията и законите /чл.105, ал.1 от КРБ/, осигуряване на обществения ред и национална сигурност /чл.105, ал.2 от КРБ/, координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт /чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация/, контрол върху незаконосъобразните и неправилни актове, издадени от министрите и в рамките на министерствата /чл.107 от КРБ/, препращане на преписката по компетентност към съответните административни органи /чл.31, ал.2 и ал.5 от АПК/.

По отношение на Министерство на околната среда и водите се сочи, че е налице незаконосъобразно бездействие, тъй като при знание, че значително е увеличен обемът на производството и е променена съществено технологията на работа на завод „Миджур“, не е предприело стъпки към отнемане на издаденото Разрешително за експлоатация № 67/ 2007г. на „Видекс“ АД.

Посочва се, че на всеки от ищците е причинен тежък стрес и шок, неимоверна болка и страдание, дължаща се на загубата на най-близкия им човек за всеки един от тях.

Със съдебното решение - АС Видин е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от Д. Д. и И. И. срещу Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и Министерство на околната среда и водите, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лева за всеки от ищците, причинена вследствие незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. и Министерство на околната среда и водите. Освен това е осъдил ищците да заплатят понесените по делото разноски.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства и доказателствени средства, съдът е направил извод, че по делото не се доказва незаконосъобразно бездействие на Министерския съвет - неизпълнение на вменено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което да е причинило вредоносния резултат.

Преценил е, че не е налице и противоправно поведение на Министерския съвет, изразяващо се в неизпълнение на задължението му за произнасяне или препращане на компетентен орган на искането за намеса.

Счел е, че не е налице незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет или неговия консултативен орган - Междуведомствения съвет, изразяващи се в неосъществяване на техни задължения - да предприемат дължими мерки за спиране на действието по унищожаване в България на 1,6 млн. бр. противопехотни мини на Гърция, като високорискова дейност и липсва задължение за произнасяне или препращане на компетентен орган на искането за намеса, както и не е налице неосъществяване на функциите на МС по ръководство и осъществяване на вътрешната политика в съответствие с Конституцията и законите /чл.105,ал.1 от КРБ/, осигуряване на обществения ред и национална сигурност /чл.105,ал.2 от КРБ/, координиране на дейността на другите органи на изпълнителната власт /чл.2, ал.2 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация/, контрол върху незаконосъобразните и неправилни актове, издадени от министрите и в рамките на министерствата /чл.107 от КРБ/. От друга страна, така посочените функции не вменявали конкретни задължения за извършване на фактически действия, а общи функционалности, като първата от тях не представлява и административна дейност.

Съдът е намерил за неоснователни наведените доводи за незаконосъобразно бездействие на МОСВ - на негови органи и длъжностни лица, изразяващо се в непредприемане на стъпки по отнемане на издаденото на предприятието Разрешително за експлоатация № 67/ 2007г.

След преценка за извършените проверки от служителите на МОСВ и дадените предписания е преценил, за изпълнени задълженията за извършване на фактически контрол върху дейността на оператора, съобразно задължението им по чл.157а от ЗООС.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства и доказателствени средства съдът е направил извод, че в конкретния случай твърдяното от ищците незаконосъобразно бездействие на ответниците не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Не е доказана и пряката и непосредствена причинна връзка между твърдяното бездействие и причинените им неимуществени вреди.

Посочил е, че в случая от изготвената по делото взриво - техническа експертиза се установява, че самопроизволно взривяване - без външни нерегламентирани действия, е малко вероятно, т. е. причината за взрива е външно нерегламентирано действие в производствения процес.

Установило се, че е имало човешка дейност за причиняване на взрива, а мащабите на взрива са в резултат на концентрация на взривни вещества, експлозиви и изделия в пъти повече отколкото е носимостта в тротилов еквивалент на цеха, както и струпване в цеха на нерегламентирано количество различни по вид взривни вещества. Установило се също така, че в производството целенасочено е съкращавано времето за извършване на отделните операции, извършвани са дейности в отклонение от технологичните инструкции, най-опасните операции като част от технологичния процес не са се извършвали в бронекабината.

Били са нарушавани мерките за безопасност, като това е пренебрегвано от ръководителите и дори е било инициирано от тях. Ръководството е принуждавало работниците да експериментират с животозастрашаващи операции с цел спестяване на време, при наличните противопехотни мини, значително превишаващо минималните количества, необходими за нормалното и безопасно протичане на технологичните процеси по време на работната смяна. Установило се, че взривът е възникнал в цех „С“ на З. М. като е изцяло разрушен именно производствения цех на завода.

Изложил е съждения, че взривът е настъпил в резултат на допуснати нарушения в производствения процес и неспазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от самия работодател, включително и на самите технологични инструкции, утвърдени от работодателя, чиито изисквания са цитирани от вещото лице. Самият работодател е допуснал в производственото помещение да се съхранява нерегламентирано количество взривни вещества и да се извършват животозастрашаващи дейности, като в деня на взрива са се извършвали експериментални изключително рискови операции с цел спестяване на време, в резултат на което е настъпила смъртта на няколко човека и увреждания на други.

Решаващият съд е обобщил, че не се установяват предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответниците за претендираните вреди.

Намерил е, че от държавата, в лицето на посочените ответници, не е извършено нарушение на чл.2 от ЕКПЧ и чл.28 от Конституцията на РБ. В областта на трудовите правоотношения проявление на това основно право е правото на здравословни и безопасни условия на труд по чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ.

След като е установил липса на изискуемите от приложимата материалноправна норма елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.

Решението на АС - Видин е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя правните изводи на АС - Видин за неоснователност на исковите претенции срещу ответниците, поради липсата на първата и последната от кумулативно изискуемите по закон материлноправни предпоставки за ангажиране отговорността им за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - липса на твърдените противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица, пряко включени в администрацията на ответниците по смисъла на чл.205 от АПК, както и липса на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между твърдените, евентуални вреди и причинения вредоносен резултат. Касационната инстанция препраща към тях като мотиви с оглед правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

С оглед развитите доводи в касационната жалба ВАС, трето отделение следва да посочи следното:

1. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съдебния акт по отношение ответника - Министерски съвет.

Неоснователни са твърденията на касаторите за противоправно неизпълнение от страна на МС на негово задължение, пряко произтичащо от чл. 87, чл.105, ал.2 вр. чл.114 от Конституцията на РБ и чл.6 от Закона за нормативни актове, за издаване на нормативен акт/ актове, уреждащи утилизацията на боеприпаси, в частност ППМ. Евентуалното неизпълнение на конституционно или нормотворческо правомощие на МС не представлява бездействие по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ и не може да бъде основание за ангажиране отговорността на МС по този законов текст.

Не може да бъде споделен и развитият от касатора довод за неправомерно бездействие по нормативното уреждане на забрани и детайлни форми на контрол на дейността по утилизация на ППМ от страна на МС , явяващо се в противоречие с общностното право на ЕС и в частност на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване /Конвенцията/.

На първо място– посочената Конвенция не е част от правото на ЕС, а част от международното право, която, след ратификацията й със закон / обн. ДВ бр.93 от 11 август 1998г., а самата Конвенция обн. ДВ бр.68 от 30.07.1999г./ на основание чл.5, ал.4 от Конституцията съставлява част от вътрешното право на страната, прилага се пряко и се ползва с приоритет пред националното ни законодателство, без да се изисква друг национален акт, освен законът за ратифицирането й.

Няма как нормативно да се разгледа и уреди всеки отделен случай, който има своите строго специфични особености. Не е и такава задачата пред законодателя. Според чл.3 от Закона за нормативните актове с нормативен акт се урежда първично обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения.

На следващо място– Конвенцията, изрично разрешава трансфер на ППМ с цел утилизацията им - т. е. в този смисъл издадените в полза на „Видекс“ АД от Междуведомствения съвет към МС различни разрешения/ удостоверения за входящ трансфер на ППМ, вкл. и международни сертификати за внос на остатъчното количество ППМ са съобразени с възможностите, предоставени с Конвенцията и МС не е бездействал неправомерно, непостановявайки акт за отнемането им, както неправилно твърди касаторът.

Съгласно чл.1, ал.2 от Конвенцията всяка държава - страна по нея се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Въпреки, че съгласно чл.1, ал.1, б.”б” от Конвенцията всяка държава - страна се задължава да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено, трансферът на противопехотни мини с цел унищожаването им е изрично разрешен от Конвенцията. В чл. 3, ал.2, а в чл. 4 е предвидено задължението на всяка държава-страна по Конвенцията да унищожи или да осигури унищожаването на всички складирани противопехотни мини, които притежава или владее или които са под нейна юрисдикция или контрол, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от четири години след влизане в сила на тази конвенция за съответната държава - страна.

Съобразно чл. 6, ал.1 от Конвенцията, всяка държава - страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал.5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини. В този смисъл неоснователни са твърденията на касатора, че Конвенцията предвижда допълнителни законодателни мерки или приемане от страна на МС на допълнителни подзаконови нормативни актове, още повече, че тя самата има пряко приложение и се прилага с предимство пред националните норми, които и противоречат.

Действително, Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея, но никъде в този акт не е посочено, че държавата има монопол над дейностите, описани в Конвенцията. Не е налице монопол на държавата по отношение трансфера на ППМ, поради което твърденията, че държавата е следвало да се намеси в договорните отношения между „Видекс” АД и гръцкото дружество и с административен акт да отмени договора, е неправилно. По принцип държавата не разполага с правомощия да се намесва в договорни отношения между равнопоставени страни, още повече, че конкретният трансграничен трансфер на ППМ, когато е с цел унищожаването им, е изрично разрешен от Конвенцията и в този смисъл не е налице нарушение на същата от ответниците. В чл. 5, т.1 от ЗЕКПСОИТДУ изрично е посочено, че износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да се извършват от физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон.

Не е налице твърдяната от касатора законодателна празнота в сферата на трансфера и утилизацията на ППМ, още по - малко такава, резултат от противоправното бездействие на МС да определи компетентните административни органи, които да осъществяват контрол върху тази специфична и опасна за живота и здравето на хората дейност, доколкото законодателният орган, Народното събрание, е приел два специални закона, уреждащи тази материя - Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба /ЗЕКПСОИТДУ/ и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и, наред с това, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби по приложението на втория закон - приети и действащи, а именно : Наредба № Iз-1031 от 15.04.2011г. за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране, Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал.1, т.4- 7, чл.36, ал.1 и чл. 134, ал.3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба № Iз-895 от 01.04.2011г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за необходимостта от ангажиране отговорността на МС за неспазване разпоредбата на чл.67 от ЗЕКПСОИТДУ, както и отговорността му поради неправомерното бездействие на неговия консултативен орган - Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при МС / правоприемник на Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС/, изразяващо се в неотнемане на вече издадено разрешително, поради неупражняване контрол и неотчитане промяна в обстоятелствата, съгласно разпоредбите на чл.18- чл.21, ал.1 и чл.33 от ЗЕКПСОИТДУ.

Разпоредбата на чл.67 от ЗЕКПСОИТДУ не предвижда пряко задължение за контрол от страна на МС. Същата само приповтаря общото конституционно задължение на МС, вменено му от разпоредбата на чл.105, ал.2 от Конституцията, за осигуряване и опазване на националната сигурност, което обаче не съставлява „задължение, пряко произтичащо от закон“ по смисъла на чл.257 от АПК, доколкото не съдържа дефинираност и конкретика, за да се приеме, че произтича „пряко“ от нормативен акт по смисъла на действащата към този момент разпоредба на чл.257 от АПК, определяща и понятието „незаконосъобразно бездействие“ по см. на чл.204, ал.4 от АПК, в каквато хипотеза са предявени исковите претенции по настоящото дело.

Същото е относимо и към твърденията за незаконосъобразно бездействие както от страна на цитирания по-горе помощен орган към МС.

По отношение тези помощни органи и отговорността на МС, към които същите консултативни органи са конституирани, следва да бъде добавен и следния довод за неналичие на първата от изискуемите по закон материалноправни предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ– издаването, съответно отнемането на разрешителни /удостоверения за внос, трансфер, дейност по утилизация на ППМ и т. н. завършва с постановяване на съответен административен акт– властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/ или задължения, като издаването на такъв административен акт съставлява правна дейност. Доколкото исковите претенции срещу ответниците са за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на органи към юридическите лица - ответници, каквито административните актове или неиздаването им със сигурност не са, то правилно АС - Видин е приел, че липсват основания за ангажиране отговорността на МС по чл.1 от ЗОДОВ в конкретния случай.

В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 11556 от 14.09.2020 г. по адм. дело № 2325/ 2018 г. и Решение № 7882 от 12.06.2018г. по адм. дело № 4485/ 2017 г. на Върховния административен съд на Р. Б. - Трето отделение, които потвърждават решенията на адм. съдилища, с които исковете срещу МС са отхвърлени изцяло, като неоснователни.

2. Обосновани и правно логични са изводите на АС Видин за неоснователност на иска по отношение на ответника - Министерство на околната среда и водите.

Неоснователни са развитите доводи на касаторите за незаконосъобразно бездействие на МОСВ - на негови органи и длъжностни лица, изразяващо се в непредприемане на стъпки по отнемане на издаденото на предприятието Разрешително за експлоатация № 67/ 2007г.

Съобразно чл.116е /в приложимата редакция до изм. бр. 62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г./ на ЗООС Министърът на околната среда и водите, в срока по чл.116 д, ал.1 може с мотивирано решение да откаже да разреши реализирането на промяната по чл.116б при предвидените в разпоредбата предпоставки. Съобразно чл.157а от ЗООС /в редакцията до изм. бр.62 от 2015г., в сила от 14.08.2015г./ изпълнението на задълженията на оператора, на който е издадено разрешително по чл.104, ал.1, се контролира от министъра на околната среда и водите, като контролът се извършва чрез съвместни проверки от комисия, определена със заповед на министъра, които се осъществяват въз основа на годишен план за контролна дейност на комисиите и при жалби и сигнали.

Правилно съдът е установил, че в съответствие с разпоредбите на чл.157а от ЗООС в периода 2009 г.- 2014 г. са извършвани съвместни проверки по реда на посочената разпоредба, издавани са предписания при установени несъответствия, които са отстранявани от оператора. Именно въз основа на такава проверка е установена и промяна на паспортите на складовите помещения, във връзка с която са дадени задължителни предписания до оператора за подаване на уведомление по реда на Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях (отм.) и след проверката по реда на чл.12 и чл.13 от Наредбата е указана необходимостта от подаване на заявление за преразглеждане и последващо изменение на издаденото разрешително, каквото и е подадено на 18.08.2014г. В този смисъл е постановеното по заявлението Решение № 249/ 27.11.2014г. на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано изменение на разрешителното.

Неоснователни са наведените от касаторите доводи, че още през 2009г., когато били информирани за вноса с посоченото писмо, е следвало да бъде отнето разрешителното за експлоатация, тъй като още тогава била установена промяна в производствения капацитет на оператора и промяна в технологиите, тъй като от представените протоколи от извършваните проверки не се установява промяна в капацитета или технологиите на завода, а регулярно са извършвани проверки на завода, включително и по повод отправено запитване от Междуведомствения съвет към МС във връзка с постъпилото искане за намеса.

Правилно АС Видин е приел, че не е налице конкретно действие с цел опазване на околната среда, което ЗООС предписва и което не е изпълнено.

От органите и длъжностните лица на ответника - МОСВ са изпълнени задълженията за извършване на фактически контрол върху дейността на оператора, съобразно задължението им по чл.157а от ЗООС, както и условие № 17 от Разрешително за експлоатация № 67 от 2007 г.

Освен това в случая смъртта на наследодателя и близък на ищците е настъпила в резултат на взрив. Категорично и несъмнено същият не е в резултат на неблагоприятното въздействие на фактори на околната среда, каквито са атмосферният въздух, атмосферата, водите, почвата, земните недра, ландшафтът, природните обекти, минералното разнообразие, биологичното разнообразие и неговите елементи, съобразно чл.4 от ЗООС, в който случай би могла да бъде ангажирана отговорността на компетентните органи по чл.10 от ЗООС за опазване на околната среда и здравето на хората, които са подведомствени на ответника - МОСВ.

По тези съображения не е налице основание да се приеме, че е налице незаконосъобразно поведение, за да се ангажира отговорността на ответника - Министерство на околната среда и водите.

3.1. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите в допълнителната касационна жалба от 10.05.2021г., подадена чрез адвокат А. К. за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Сходните мотиви на съдебни актове в близки производства, за които се твърди във втората касационна жалба не означават колективна работа, която да опорочава съдебните решения. Това произтича от това, че съдебните производства по административни дела № 294/ 2019г., №295/ 2019г. и № 296/ 2019г. на Административен съд Видин са с предявени претенции на едно и също основание, с изложени еднакви обстоятелства за всички ищци и приложени едни и същи доказателства. Те са предявени при пълно сходство на предмета на делата.

Няма данни за взаимно влияние или нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда. Идентичният или близък резултат при еднаква фактическа обстановка сочи за предвидимост и формиране на съдебна практика, а не за неприемливо поведение или нарушение на принципите на съдопроизводство. Още повече, че начина на формиране на вътрешното убеждение по смисъла на чл.12 ГПК не се контролира, тъй като касационната инстанция контролира само неговото обективно изражение, като може да провери законосъобразността и правилността на крайните, решаващи съдебни актове - чл.208 и чл.229, ал.1 от АПК.

3.2. Неоснователни са твърденията на касаторите, че неразглеждането на предявените допълнително искове срещу ответниците за обезщетените за неимуществени вреди, произтичащи от издадените незаконосъобразни адм. актове – лицензии, разрешения за дейност и становища МС, МКЕКНОМУ, РИОСВ - Монтана, свързани с дейността от правоимащи държавни органи представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е лишило лицата от правото на защита от тези незаконни актове, подробни изброени в Определение № 8 от 06.01.2020 г. на АС Видин. Въпросът за допустимостта на тези искове е бил решен с влязъл в сила съдебен акт на последна инстанция - ВАС.

С Определение № 8 от 06.01.2020 г., постановено по адм. дело № 294/ 2019г. по описа на Административен - съд Видин са били оставени без разглеждане оспорването на административните актове, подробно изброени в него на МС, МКЕКНОМУ, РИОСВ - Монтана.

Освен това са оставени без разглеждане и предявените от Д. Д. и И. И. срещу Министерство на икономиката, Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана и Главна дирекция "Национална полиция" - МВР гр. София, искове с правно основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за всеки от ищците, вследствие на смъртта на техен близък - М. И., и е прекратено делото в тези части. В мотивите решаващият административен съд е посочил, че съответните дейности са разрешени с влезли в сила административни актове.

Т. О. № 8 от 06. 01. 2020 г. на АС Видин е оставено в сила с Определение № 8393 от 29.06.2020г. по адм. дело № 4813 от 2020 г. на Върховния административен съд.

С това противно на твърденията на касаторите следва да се посочи, че съдебната защита на лицето е била реализирана в пълен обем, съобразно чл.126, чл.127, ал.1 АПК, като са постановени съдебни актове на две съдебни инстанции - чл.131 от АПК. Не са нарушени техни процесуални права, а напротив правото на защита е реализирано в пълен обем. Това, че резултата от производството е бил прекратителен е извън предмета на настоящото съдебно производство, тъй като по този въпрос е налице влязъл в сила съдебен акт - на последна инстанция. Определение № 8393 от 29.06.2020г. по адм. дело № 4813 от 2020г. на Върховния административен съд е влязло в сила, и няма данни да е искана неговата отмяна по чл.237 АПК.

Още повече, че предявените искове, поради незаконосъобразни адм. актове на Междуведомствения съвет към МС, Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана и Главна дирекция "Охранителна полиция"– МВР по същество са представлявали не уточнение по реда на чл.129 ГПК, на елементи от исковата претенция по чл.127, чл.128 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, като поради различното основание, което въвеждат са имали характер на ИЗМЕНЕНИЕ на иска, а в някои случаи представляват нов иск - чл.214, чл.228 ГПК, във вр. с чл.144 и чл.204, ал.5 ГПК .

3.3. Неоснователни са твърденията на касаторите, развити в допълнителната касационна жалба и откритото съдебно заседание, че АС Видин неправилно приема, че ответните администрации нямат задължение за гарантиране правото на живот. Правилно АС Видин след анализ на приложимата нормативна уредба приема, че не е налице нарушение на чл.2 ЕКПЧ и чл.28 от Конституцията. Изпълнено е задължението посочено в Делото „LSB срещу Обединеното кралство“ и „Осман срещу Обединеното кралство“– държавата да предприеме подходящи мерки за закрила на живота на гражданите. Налице са нормативни правила и високи стандарти за опазване на живота, здравето и работоспособността на работниците, подробно регламентирани в Кодекса на труда (КТ) и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). В този смисъл са разпоредбите на чл.281 чл.283, чл.289 на КТ, които целят безопасност в трудовия процес. Според чл.283 от КТ работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността, по нареждане на работодателя или на непосредствения ръководител.

Държавата е предвидила механизми за контрол върху работодателя за спазване на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, чрез контролни органи – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“- чл.399 и сл.КТ. В чл.403а КТ се подчертава необходимостта от работодателя да се отдели особено внимание на спазването на правилата за вътрешния трудов ред, чрез лесно и достъпно информиране на процесите свързани с тях.

4. Правилно в мотивите на обжалвания съден акт на адм. съд е посочено, че видно от данните по делото в периода 2008г. - 2014г. до взрива е извършван процес на утилизация на мини, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив и вредите са типична, нормално настъпваща и необходима последица от непредприети мерки от ответниците, още по - малко на такива от 2008г. Наличието на причинно - следствена връзка между увреждащото бездействие и вредите, основание за реализиране на отговорността на ответниците, следва вредоносният резултат да е закономерна, типична, обичайна последица от незаконосъобразното бездействие.

В случая обекта, където е бил инцидента не е държавен. Държавата не е работодател, нито е участник в ЮЛ - работодател. Държавната администрация в лицето на МС и в МОСВ не участва в административното правоотношение. Няма участие в производствения процес, нито има участие при разпределение на доходите от дейността.

Обосновано от съда е прието, че дейността, която е била извършвана е изключително високорискова дейност, поради което спазването на технологиите и правилата за безопасност във всеки един момент от производствения процес е следвало да бъдат спазвани стриктно, коректно и правилно. В този смисъл е и заключението на вещото лице, от което се установява, че същите не са били спазвани, а и наличните са били формално изготвени. Увредата настъпила за лицето е свързана и произтекла от трудовия процес. Както по време, така и по място и същност на увреждане - вредата произтича пряко и обусловена от дейността, която е извършвана в трудовия процес от работодателя - Видекс АД. Явно пропуски и неправилни манипулации в производството са довели до възникналите вреди.

Правилно е било установено, че взривът е настъпил в резултат на допуснати нарушения в производствения процес и неспазване на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от самия работодател, включително и на самите технологични инструкции, утвърдени от него. Самият работодател е допуснал в производственото помещение да се съхранява нерегламентирано количество взривни вещества и да се извършват животозастрашаващи дейности, са се извършвали експериментални изключително рискови операции с цел спестяване на време, в резултат на което е настъпила смъртта на няколко човека, вкл. наследодателя на ищците, и увреждания на други. Няма как контролните органи да установят постоянен мониторинг на трудовия процес и извършването на дейността и във всеки един момент да се намесят и да преустановят отклоненията и нарушенията на трудовата дисциплина и нормите за безопасност на труда. Няма как да се вземат от администрацията превантивни мерки, които да предотвратят евентуален инцидент. Правомощията в оперативната дейност са изцяло на работодателя и преките ръководители на трудовия процес.

В конкретния случай до държавните органи не е стигнала информация за създадени рискови условия за труд и нарушени мерки за безопасност по КТ. Съответно няма как да се изисква ответна реакция от тяхна страна по чл.117 или чл.123 от АПК.

5. Обосновано и правилно съдът е преценил, че смъртта на наследодателя и роднина на ищците следва да се класифицира като трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като е настъпила по време на трудов процес, на работното място и в резултат на изпълнение на трудови задължения.

Съобразно чл.275 от КТ осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е задължение на работодателя, а последица от това неизпълнение на задължението му е имуществената отговорност на същия по КТ. Съобразно чл.200 от КТ имуществената отговорност при трудова злополука се носи от работодателя.

При условие, че КТ и КСО изрично предвиждат специален начин на обезщетяване на работниците при трудова злополука, то обезщетение за вреди при трудова злополука не следва да се присъжда по реда на ЗОДОВ. В този смисъл е разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ.

И. Д. в съдебно заседание на 18.11.2021 г. пред настоящият съд посочи, че е получено обезщетение свързано с трудовата дейност. Според него застраховката на лицето е получена и покрита на напълно (лист 192 от настоящото дело).

На следващо място следва да се посочи, че ищецът неправилно приема, че ответниците със своето поведение са причинили смъртта на неговия наследодател. Подробните му съображения срещу изслушаното и възприето от съда експертно заключение е следвало да бъде изразено чрез оспорване на същото заключение пред първоинстанционния съд. При липса на такова оспорване и при липса на доказателства, които да доказват нещо различно от установеното от експертизата, правилно съдът е кредитирал експертното заключение, относно основната причина за взрива– човешко поведение в хода на трудовия, производствен процес.

Доказано е в процеса, че смъртта на наследодателя е причинена от взрив и че този взрив е причинен при човешка дейност.

Независимо, че конкретният причинител на взрива не може да бъде установен, пряката отговорност за случилото се в завода се носи от назначените в него лица и техните ръководители, които е следвало да следят за извършване на дейността по неутрализиране на мините при стриктно спазване на правилата за безопасност. Установено е от събраните доказателства, че в предприятието не е имало действащи и утвърдени подробни и ефективни правила за извършване на дейност, която е от изключителна опасност за живота и здравето на хората и че това има пряко значение за пораждането на взрива.

С оглед тези съображения, отговорността на конкретните физически лица, както и имуществената отговорност на самото предприятие не може да бъде заменена от отговорността на държавата, реализирана чрез лицата по чл.205 АПК. Следва да се има предвид имуществената отговорност, която се носи от пряко отговорните за дейността на завод „Миджур”.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, касаторите следва да заплатят на ответниците: МС и МОСВ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 25.03.2021 г. по адм. дело № 294/ 2019 г. на Административен съд– Видин.

ОСЪЖДА Д. Д. и И. И. да заплатят на Министерски съвет, разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Д. и И. И. да заплатят на Министерство на околната среда и водите, разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г. п/ ЮЛИЯН КИРОВ