Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е. А. Ш, [населено място], [улица], ап. 14 срещу Решение №7218 от 27.11.2014 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №9420/2014 г.
С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Ширинян срещу Заповед №448 от 05.09.2014 г. на председателя на Управителния съвет на К. на архитектите в България, с която е отказано признаването на професионална квалификация за професия „архитект“. Касационният жалбоподател - Е. А. Ш
, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел за приложима само регламентацията по чл. 8, ал. 3 от ЗППК (ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ) (З.). Подобно разрешение би изключило приложението на ЗППК (ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ) по отношение на граждани на трети държави, които са придобили професионална квалификация в трети държави, което е извън разума на закона. Ако се приеме разбирането на съда би следвало жалбата да се отхвърли на основание липса на предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 3 З., а не както съдът приел, че признаването трябва да се осъществи при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии, без да уточни дали това са изискванията по чл. 66 З. или тези по Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ (Наредбата) или пък и двете, както е прието от органа.
Съдът не обсъдил допуснатите по делото доказателства. Неправилен счита извода на съда за липсата на необходимост от преминаване на стаж за приспособяване или изпит за правоспособност, които се полагали само при установени съществени несъответствия. Съдът пропуснал да съобрази, че мотивираното предложение на процесната експертна комисия не съдържа предложение за компенсаторни мерки, каквито изисква чл. 83, ал. 1 З., а мотивите на органа за непредлагане на такива се изчерпват с липсваща наредба по чл. 11 от Закон за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), без да съдържат каквато и да е преценка, основана на чл. 29 З.. Съдът не отчел, че липсващата наредба не отменя правомощието на органа в нарушение на чл. 83, ал. 3 З..
Съдът не отчел факта, че чл. 77 и сл. З. не предвиждат произнасяне от страна на органа, нито формулиране на предложение от помощния му орган въз основа на информация, различна от заявление по образец и приложените документи. Проведеното от експертната комисия събеседване не е предвидено в закона. На основата на това събеседване експертната комисия формирала извод за невладеене в достатъчна степен на български език, което няма отношение към признаване на професионалната квалификация. Счита извода на съда за приложимост на чл. 66 и 89 З. за необоснован и в нарушение на закона, защото чл. 77, ал. 2, т. 4 З. не съдържа подобно изискване и се отнася само за лицата по чл. 8, ал. 2 и 3 З..
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника. Касаторът се представлява от адв. Ж. Д., Софийска адвокатска колегия.
Ответникът по касационната жалба – председателят на Управителния съвет на К. на архитектите
, счита същата за неоснователна. Съдът правилно приел, че не са налице и двете предпоставки за признаване на професионалната квалификация на касатора. Излага подробно нормативната уредба за придобиване на професионалната квалификация „архитект“ в България и сочи, че професионалната квалификация на касатора не отговаря на условията за признаване, уредени в чл. 46, т. 1, б. „к“ от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.09.2005 г. относно признаването на професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО).
Сочи, че съгласно чл. 83, ал. 3 З., условията и реда за провеждане на стаж за приспособяване и на изпит за правоспособност и за тяхното оценяване се извършват с акт на органа по признаване, освен ако друго е предвидено в специален закон. Съгласно чл. 11 ЗКАИИП министърът на инвестиционното проектиране приема наредба за условията и реда за провеждане на стаж за приспособяване и на изпит за правоспособност и тяхната оценка, каквато наредба все още не е приета. Неприложима в случая е Наредба за условията и реда за признаване на правоспособност в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране на лица с професионална квалификация „архитект“, съответно „инженер“, придобита в държава членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави (Наредба за признаване).
Счита, че представената от касатора декларация не установява обучение в степен „магистър“, а целта на проведеното събеседване е била да бъде дадена възможност да се установи наличието (ако ги има) на необходимите познания, които не са били видни от представените писмени доказателства.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. В. В., Софийска адвокатска колегия.
Представителят на Върховната административна прокуратура
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и точно приложен материален закон. При изяснени за правния спор факти и техния анализ съдът извел обоснован извод за законосъобразност на атакуваната Заповед №448. Заповедта е издадена от компетентен по чл. 4, ал. 1, т. 3 З. орган, действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато разполагал. В същата е въплътена установената от закона форма, издадена е в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и целта на закона и е законосъобразна. В хода на административното и съдебното производства не са събрани доказателства, че касаторът познава отраслите, организациите, правната уредба и процедурите, свързани със строителните проекти и планиране в Р. Б, както и че владее в достатъчна степен български език, каквито са изискванията на чл. 66 и 89 З.. Съдът извършил цялостна и задълбочена проверка по чл. 168 АПК и с оглед на събраните по делото доказателства извел правилен и обоснован извод за безспорна установеност на фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. Е. А. Ш е гражданин на Руската федерация, притежаващ разрешение за продължително пребиваване в страната, женен за български граждани.
2. През 2009 г. Ширинян придобил професионална квалификация за упражняване на професията „архитект“ в Московския архитектурен институт (МАРХИ) – диплом №ВСГ 3922077. Срокът на обучение бил шест години.
3. На 10.06.2014 г., със Заявление №75, Ширинян поискал признаване на професионална квалификация „архитект“ и вписване в том шест на регистъра на К. на архитектите в България. Към заявлението приложил необходимите документи – диплом, доказателства за гражданство, семейно положение, разрешение за пребиваване, справка за съдимост.
4. На 25.06.2014 г. експертната комисия разгледала документите на Ширинян и решила да проведе събеседване със заявителя.
5. На 18.07.2014 г. експертната комисия провела събеседване и решила, че образованието на Ширинян не отговаря напълно на Наредбата – не е налице достатъчно познаване на правната уредба и процедурите, свързани със строителните проекти и планирането в Р. Б, съгласно изискванията на чл. 66, т. 5, б. „л“ З., както и че Ширинян не владее добре български език.
6. На 20.08.2014 г. експертната комисия решила, че при действащото законодателство председателят на Управителния съвет на К. на архитектите в България не може да препоръча на Ширинян да премине стаж за приспособяване като компенсаторна мярка и усвояването на българския език е необходимо за практикуването на професията съгласно чл. 89 З.. Въз основа на решенията си комисията направила предложение до председателя на Управителния съвет за отказ от признаване на професионалната квалификация. Комисията възложила на председателя на Управителния съвет „като дългосрочна задача“ да изпрати запитване до ректора на МАРХИ с цел установяване на условия на взаимност.
7. На 25.08.2014 г. председателят на експертната комисия направил мотивирано предложение на председателя на Управителния съвет за издаване на отказ за признаване на професионалната квалификация.
8. На 05.09.2014 г., със Заповед №448, председателят на Управителния съвет на К. на архитектите в България, на основание чл. 84, ал. 4 във вр. с чл. 8, ал. 2 и 3, чл. 24, ал. 2, т. 7, чл. 66, б. „л“ и чл. 89 З. отказал признаването на професионална квалификация за професията „архитект“ на Ширинян.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, с оглед на чл. 4, ал. 1, т. 3 З., в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел, че приложим в случая е Законът за признаване на професионални квалификации и въведената с него Директива 2005/36. Отсъствието на ясна и пълна нормативна уредба налагало тълкуване на нормативния акт, което съдът направил в съответствие с установената в Директива 20065/36 цел. Приел, че професията „архитект“ е регулирана по смисъла на §1 З. и е включена в списъка на регулираните професии – т. 73, както и че чл. 8, ал. 3 З. допуска признаване на професионална квалификация при наличие на две предпоставки: уредени за всеки конкретен случай условия на взаимност и съответствие на квалификацията на нормативните изисквания в страната за придобиване на същата професионална квалификация. Приел, че органът спазил процедурата по чл. 77 и сл. З.. Липсата на наредба по чл. 11 ЗКАИИП приел за основателна причина да не бъде предоставена на Ширинян възможност за провеждане на стаж за приспособяване или полагане на изпит. По аргумент от чл. 77, ал. 2, т. 4 З. приел, че относими са изискванията на чл. 66 и 89 З.. Приел, че при съществуващата непълна правна уредба органът направил необходимото, за да прецени дали професионалната квалификация на жалбоподателя отговаря на минималните квалификационни изисквания. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на обжалваната заповед и отхвърлил оспорването. Този извод на съда е неправилен.
Безспорно по делото е, че касаторът е гражданин на трета държава, който придобил професионална квалификация за професия „архитект“ в трета държава и който пребивава законно в страната. С оглед на това, както правилно приел и съдът, приложим по отношение на признаването на професионалната му квалификация е Законът за признаване на професионални квалификации – чл. 2, ал. 1. Нормата изрично сочи, че законът се прилага и за граждани на трети държави, които са придобили професионална квалификация в трета държава.
Безспорно е също така, че законът доста пестеливо регламентира признаването на професионалните квалификации на граждани на трети страни, които са придобити в трети страни. Но при изричната законова разпоредба за приложимост на закона и досежно гражданите на трети държави, които са придобили професионална квалификация в трета държава, административният орган и съдът са длъжни да приложат закона, за да гарантират признатото субективно право. Приложението е mutatis mutandis – със замяна на това, което подлежи на замяна, за да може да се постигне целта на закона.
Спорът по делото е при какви условия, т. е. материалноправни предпоставки, може да се извърши признаването на професионалната квалификация на гражданина на третата държава и налице ли са те в конкретния случай?
Разпоредбата, която регламентира условията, при които се признават професионални квалификации на гражданите на трети държави е чл. 8 З.. Законодателят не е създал единен режим на признаване на професионалните квалификации на гражданите на трети държава, а е подходил диференцирано с оглед на мястото на придобиване на квалификацията. Когато гражданинът на третата държа е придобил квалификацията в държава членка, той, с оглед на правоотношенията, в които се намира с европейски гражданин, ползва правата на гражданин на държава членка – ал. 1. Когато професионалната квалификация не е придобита в държава членка, следователно е придобита в трета страна, законодателят е дал две различни възможности. К. Б има сключен международен договор за или включващ клауза за взаимно признаване на професионални квалификации признаването се извършва съобразно установеното в международния договор. Когато професионалната квалификация е придобита в държава, с която България няма сключен международен договор по смисъла на алинея 2 признаването се извършва при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато квалификацията съответства на нормативните изисквания в България за придобиване на същата професионална квалификация.
По делото е безспорно, че чл. 8, ал. 1 З. е неприложима, тъй като професионалната квалификация касаторът придобил не в държава членка, а в трета държава. Органът се позовал на чл. 8, ал. 2 и 3 З.. Двете разпоредби не могат да бъдат приложени кумулативно. Те се намират в условията на алтернативност. Както бе посочено по-горе, за да е приложима алинея 2 е необходимо България да има сключен международен договор с третата държава, в която е придобита квалификацията. По делото е безспорно, че между България и Руската федерация няма сключен договор за взаимно признаване на квалификации. С оглед на това позоваването от органа на чл. 8, ал. 2 З. е неправилно. Досежно касатора приложима е разпоредбата на чл. 8, ал. 3 З..
Както правилно приел и съдът разпоредбата на чл. 8, ал. 3 З. съдържа две кумулативни предпоставки, при наличието на които се извършва признаването на професионалната квалификация. Това са условия на взаимност, които са приложими, когато квалификацията съответства на нормативните изисквания в България за придобиване на същата професионална квалификация. Нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация за професията „архитект“ са посочени в Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Архитектура“ на образователно-квалификационната степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“ (Наредба за държавните изисквания), приета на основание чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) (ЗВО). В наредбата са определени единните държавни изисквания досежно приема, формата, съдържанието и завършването на обучението. За целите на признаването на професионалната квалификация „архитект“ тези национални нормативни изисквания са трансформирани в изисквания, които подлежат на доказване и са регламентирани в чл. 66 З.. Следователно, органът по чл. 4, ал. 1, т. 3 З. трябва да установи придобитата от касатора квалификация съответства ли на националните изисквания, т. е. да установи какво от посочените в чл. 66 З. факти и обстоятелства касаторът доказва чрез доказателствата по смисъла на чл. 25 З. и въз основа на това да направи извод за съответствие.
За признаване на професионалните квалификации законодателят е регламентирал три различни системи – обща, въз основа на придобит професионален опит и автоматична. В случая не става въпрос за признаване на професионална квалификация въз основа на професионален опит. Поради това тази система е неприложима. Автоматичното признаване на квалификации се извършва, съгласно чл. 37, ал. 1 З., само за посочените в разпоредбата професии въз основа на доказателства, посочени в списъците по чл. 6 З.. Искането на касатора безспорно е за признаване на професионална квалификация, която е включена в чл. 37, ал. 1 З., но представената от касатора диплома за придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „архитект“ не попада в списъците по чл. 6, ал. 1, т. 11, б. „а“ З.. С оглед на това автоматичната система за признаване на професионални квалификации също е неприложима.
Съгласно чл. 24, ал. 1 З. общата система се прилага за признаване на професионални квалификации, за които не се прилага автоматичното признаване. Алинея 2 на разпоредбата визира изключения, по отношение на които общата система се прилага независимо, че би следвало да се прилага автоматичната, тъй като са налице лимитативно установени специфики относно дейностите и притежаваните от лицата доказателства. Органът се позовал на чл. 24, ал. 2, т. 7 ЗППС, за да обоснове приложимостта на общата система за признаване, но визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки не се доказват по делото. Съгласно т. 7 на ал. 2 на чл. 24 З. общата система се прилага за заявители, притежаващи доказателства за професионална квалификация, издадени в трета държава, по смисъла на §3. Съгласно §3 доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на закона при определените в нормата условия. Но касаторът не е гражданин на държава членка, а на трета държава. Следователно позоваването на чл. 24, ал. 2, т. 7 З. е в нарушение на материалния закон.
В случая приложима е разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 З. – заявителят притежава доказателство за професионална квалификация, което не е посочено в списъка по чл. 6, ал. 1, т. 11, б. „а“ З..
Освен, че се позовал на неправилна материалноправна разпоредба органът неправилно приложил и нормативните изисквания за общата система за признаване на квалификациите. Съгласно чл. 8, ал. 3 З. признаването на професионалната квалификация изисква придобитата квалификация да съответства на нормативните изисквания в България за придобиване на същата професионална квалификация.
Законодателят не е дал легално определение на употребеното понятие „съответства“ - глаголна форма на „съответствие“. В целия закон, за да определи степента на съвпадение между доказаните и изисквани факти и обстоятелства досежно твърдяната професионална квалификация законодателят използвал антонима на думата съответствие – несъответствие, като изрично въвел и изискването то да е винаги съществено, а не просто несъответствие. Нещо повече, законодателят не само въвел понятието „съществено несъответствие“, но досежно обучението, чрез което е придобита квалификацията, дал и легално определение на това понятие – чл. 29, ал. 3 З.. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основаните начала на правото.
При положение, че законодателят не е дал легално определение на употребеното в чл. 8, ал. 3 З. понятие „съответства“ и не е определил съдържанието му чрез определяне на степента на съответствието, то с оглед на задължението за тълкуване в съответствие със смисъла на другите разпоредби в закона няма основание да се приеме, че законодателят е искал пълно, сто процентово съответствие, т. е. съвпадане на знанията, уменията и стажа. Най-малкото това не отговаря на житейската логика, защото едва ли е възможно да има пълно покриване на съдържанието на националните изисквания с тези, които заявителят установява – едва ли има друга държава в света, в която се изучава българската правна уредба свързана с дейностите, включени в обхвата на професията „архитект“.
Ако се приеме, че законът изисква пълно съвпадение това би значело никога да не се признае професионална квалификация не само на гражданин на трета държава, придобита в трета страна, но и на гражданин на Европейския съюз, придобита в трета страна. Не това е целта на закона – да търси пълно покритие на знанията, уменията и стажа. Законът търси да не са налице съществени несъответствия, а не да е налице пълно съответствие. Дори когато са налице съществени несъответствия е създал механизъм за тяхното преодоляване. И това е логично, защото целта на ЗППК (ЗАКОН ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ) е да подпомага и премахва пречките пред свободното движение на хора и услуги в рамките на Европейския съюз, а чрез разпоредбата на чл. 2, ал. 1 З. и на граждани на трети държави, като създаде на последните възможност да упражнят конституционното си право на труд и право на свободен избор на професия – чл. 48, ал. 1 и 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Конституцията.
Видно от доказателствата по делото органът, а и експертната му комисия, установили, че полученото от касатора образование и професионална квалификация не съответстват на изискванията на чл. 66, б. „л“ З. – достатъчно познаване на отраслите, организациите, правната уредба и процедурите, свързани със строителните проекти и планирането. Но именно за такива случаи законодателят е създал компенсаторен механизъм. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 31, ал. 1 З. органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателства за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискването в България.
В случая нито органът, нито експертната му комисия установили несъответствието на изискванията на чл. 66, б. „л“ З. съществено ли е по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2 З.. Още повече, че в мотивите си органът приел, че „в останалата част образованието на Е. Ш. съответства като цяло и на нормативните изисквания на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Архитектура“ на образователно-квалификационна степен „магистър“ с професионална квалификация „архитект“. Това представлява нарушение на материалноправните разпоредби, защото ако несъответствието е съществено органът следвало да предостави на касатора компенсаторна мярка по чл. 29, ал. 1 във вр. с чл. 31, ал. 1 З.. Ако това нарушение не е съществено не е ясно на какво правно основание органът отказал признаването на квалификацията. Законът не съдържа правна норма, която да го оправомощава да откаже признаване на професионалната квалификация при несъществено несъвпадение между доказаните и националните изисквания.
Неизпълнението на задължението на експертната комисия да определи степента на несъответствие води и до неизпълнение на задължението й по чл. 83, ал. 1 З..
За да непредостави на касатора компенсаторна мярка органът се позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 2, т. 1 З. във вр. с чл. 11 ЗКАИИП. Последната разпоредба оправомощава министъра на регионалното развитие и благоустройството да приеме наредба за условията и реда за провеждане на стаж за приспособяване и на изпит за правоспособност и за тяхното оценяване. Към датата на издаване на оспорения акт министърът не бил издал посочената наредба и органът по признаване приел този факт като основание за неприлагане на компенсаторната мярка. Това задължение министърът на регионалното развитие и благоустройството има от 08.02.2008 г., Държавен вестник, бр. 13 от същата дата.
Неизпълнението от страна на министъра на нормативно установеното му задължение за регламентиране чрез подзаконов нормативен акт на определени правоотношения не може да доведе до лишаване от установени със закон права на съответния правен субект. Правомощията държавните органи имат, за да ги изпълняват и това изпълнение трябва да бъде по разумен начин и добросъвестно – чл. 6, ал. 1 АПК. От неизпълнението на служебните правомощия на държавен орган не могат да последват неблагоприятни правни последици за правните субекти, на които законът е предоставил субективни права.
С оглед на горното, липсата на подзаконов нормативен акт не може да бъде законно основание за непредоставянето на касатора на компенсаторна мярка по чл. 29, ал. 1 З.. Това прави мотива на органа за непредоставяне на мярката незаконосъобразен.
Видно от изложеното органът неправилно приложил материалния закон и неправилно ценил доказателствата по делото досежно първата материалноправна предпоставка по чл. 8, ал. 3 З. за признаване на професионална квалификация на касатора – съответствие на претендираната квалификация с нормативните изисквания в страната за придобиване на същата професионална квалификация. Това е достатъчно, за да опорочи оспорения акт.
Следва да се посочи, че органът не обсъдил и наличието на втората предпоставка – условията на взаимност, установени за конкретния случай. На своето заседание на 20.08.2014 г. експертната комисия взела решение да възложи на председателя на Управителния съвет да изпрати писмо-запитване до ректора на Московския архитектурен институт във връзка с установяване на условията на взаимност за конкретния случай. Въпреки това решение на експертната комисия нейният председател не го включил в мотивираното си предложение до органа по признаване, а и органът по признаване не взел никакво становище по решението. Вярно е, че експертната комисия възложила решението като „дългосрочна задача“, но органът бил длъжен, с оглед на чл. 8, ал. 3 З., да съобрази нормативните изисквания и да направи необходимото за тяхното изпълнение. Като не сторил това постановил акта си в нарушение на материалния закон.
За да откаже признаване на исканата професионална квалификация органът се позовал и на чл. 89 З.. Съгласно тази разпоредба лицата, на които са признати професионални квалификации по реда на закона, трябва да притежават познания по български език, които да им позволяват упражняване на регулирана професия на територията на страната. Разпоредбата се намира в част четвърта „Правила за упражняване на професията“ и видно от систематичното й място и съдържанието й няма отношение към признаване на професионална квалификация, а към упражняването на регулирана професия. Следователно, дотолкова, доколкото законодателят не е въздигнал условието за упражняване на професията „архитект“ в основание за отказ от признаване на професионална квалификация органът нарушил материалноправна разпоредба и с оглед на това актът му е незаконосъобразен.
Видно от изложеното оспорената заповед е материално незаконосъобразна – постановена е в нарушение на сочените като основание за нейното издаване разпоредби. Съдът като не установил това нарушение постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, а в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорената Заповед №448 и тъй като естеството на спора не позволява решаването му по същество следва да върне преписката на органа за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №7218 от 27.11.2014 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №9420/2014 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
:
ОТМЕНЯ
Заповед №448 от 05.09.2014 г. на председателя на Управителния съвет на К. на архитектите в България, с която на Е. А. Ш, [населено място], [улица], ап. 14, е отказано признаването на професионална квалификация за професия „архитект“.
ИЗПРАЩА
преписката на председателя на Управителния съвет на К. на архитектите в България за произнасяне по заявлението на Е. А. Ш.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.