Образувано е по касационна жалба от Директора на дирекция „Социално подпомагане” - гр. Т. срещу решение № 87 от 10.12.2007 г., постановено по адм. дело № 210/2007 г., по описа на Административен съд – гр. Т.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационна жалба – М. М. И. от гр. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че заповедта на административния орган е издадена от длъжностно лице без компетентност и е обявил нейната нищожност.
Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания, намира следното:
Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Предмет на развилото се административно производство е било искането на М. И. да му бъде отпусната месечна социална помощ. Със заповед, издадена на осн. чл. 13, ал. 2 от ЗСП, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, Директорът на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Т., е отпуснал месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 36, 30 лв., считано от 01.01.2007 г.
С оспорената заповед, Директорът на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Т., е прекратил социалната помощ на правоимащия М. И., считано от 01.09.2007 г. Като мотиви е посочил, че лицето не отговаря на условията на чл. 9 от ППЗСП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 26, ал. 4, т. 1 от ППЗСП. Фактическо основание за издаването на заповедта е, че е прекратена регистрацията на лицето в дирекция „Бюро по труда” и не е представен доход от трудова дейност. Процесната заповед е подписана със запетая. В съдебното производство е представена заповед от ИД на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Т., издадена на осн. чл. 13, ал. 2 от ЗСП, с която е упълномощен Началник отдел „Социално подпомагане” при Дирекция „Социално подпомагане” – О. Т. – В. М. А. да подписва заповеди, касаещи отпускането на социални помощи.
С решение, по-горестоящият административен орган – Регионална дирекция „Социално подпомагане” – гр. Т., е потвърдил обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Жалбоподателят е обжалвал в законоустановения срок, заповедта за прекратяване на социалните му помощи, пред Административен съд – гр. Т.. Развитите мотиви, изложени в решението на първоинстанционния съд, не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Атакуваното решение е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон. Административен съд – гр. Т. неправилно е обявил нищожността на заповедта, издадена от Дирекция „Социално подпомагане” – общ. Търговище и потвърдена с решение на Директора на РД „СП” – гр. Т..
Едно от изискванията за законосъобразността, арг. чл. 146 от АПК, е материалната компетентност на издателя на административния акт. В случая, оспорената заповед пред инстанцията по същество е издадена от лице с вменена такава компетентност. По делото се съдържат данни, че В. А., която се приема като лицето, издало акта, е била натоварена да издава заповеди за отпускане на социални помощи. Безспорно е, че в правомощията й е вменено както да издава заповеди за отпускане на социални помощи, така и да прекратява отпускането на социални помощи, каквато е процесната. За това е безспорно, че не е налице липса на материална компетентност, което не обуславя нейната нищожност по чл. 146 от АПК. Ето защо, наведените от административния орган касационни оплаквания в този смисъл, са изцяло основателни.
Първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по същество на спора като обсъди представените доказателства, относими и необходими за релевантните факти в случая. Това е нарушение, допуснато от Административен съд – гр. Т. и е основание решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, и делото да бъде върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди всички събрани доказателства по спора.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Шесто отделение счита, че решение на Административен съд – гр. Т., следва да бъде отменено изцяло, а делото върнато на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 87 от 10.12.2007 г., постановено по адм. д. № 210/2007 г., по описа на Административен съд – гр. Т.. ВРЪЩА
делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.