Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] подадена чрез адв.К. Д., срещу решение №1487/29.08.2016 г., постановено по адм. д.№2371/2015 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Със оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на касатора срещу ревизионен акт №Р-02000215001416-091-001/18.08.2015 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта с която са определени задължения по чл. 48 от Закон за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за периоди 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 22 191, 07 лв. главница и лихва в общ размер 11 340.34 лв.

С касационната жалба се навеждат твърдения за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора пороците на решението се изразяват в следното: Неправилно от първоинстанционния съд е възприето, определеното от органите по приходите нулево начално салдо за ревизирания период от 01.01.2007 г - до 31.12.2010 г., като на касатора не са признати никакви доходи към 01.01.2007 г., въпреки представенте пред съда доказателства и изслушаната ССЕ. Неправилен е и изводът на данъчната администрация, който е споделен и от съда, че е налице несъответствтие между получените доходи и извършени разходи от ревизираното лице. Тази констатация е довела до определяне задълженията на П. В. при спазване на особените правила по чл. 122-124 от ДОПК.

С допълнителна касационна жалба се навеждат твърдения за нищожност на ревизионния акт. Основание за това е обстоятелството, че по делото липсва удостоверение издадено по реда и условията на чл. 24-28 от Закон за електронните документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ изм. заглавие ДВ бр. 87/2017 г./, относно компетентността на органите посочени като издатели на...