Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 2672/19.04.2016 г. по адм. д. № 3481/2014 г. на Административен съд София град. С решението е отменено решение № РО-120/28.02.2014 г., издадено от директора на ТП на НОИ гр. С., в частта, в която със същото е потвърдено разпореждане №3674/23.10.2013 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет пореден №Р-3964/09.10.2013 г. в частта му относно определената като дължима сума за размера над 1372, 54 лв. главница и 1062, 79 лв. лихва, изчислена към 09.10.2013 г. С решението също е отменено разпореждане №3674/23.10.2013 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет пореден №Р-3964/09.10.2013 г. в частта му относно определената като дължима сума за размера над 1372, 54 лв. главница и 1062, 79 лв. лихва, изчислена към 09.10.2013 г. Присъдени са и разноски съразмерно на уважената част от материалната претенция на жалбоподателя.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната по касационната жалба страна, директорът на ТП на НОИ София – град, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
По делото е установено, че с разпореждане №3674 /23.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ на основание чл. 110, ал. 3 КСО е било разпоредено [фирма] (в несъстоятелност) да внесе сумата по ревизионен акт за начет в размер на 4920, 97 лева главница и 4041, 66 лева лихви, общо 8962, 63 лева на основание чл. 110, ал. 1 от КСО за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и бременност и раждане, нарушение на чл. 41 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 1 от Наредба за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) /обн.ДВ, бр. 1/05.01.2007 г. – отм. ДВ, бр. 57/28.07.2015 г./, поради некоректно подадени данни и коригиращи данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които са включени при изчисляване на обезщетението, поради по-късно представяне на първичните болнични листове, подаване на данни в т. 17.2 – „Доход, от който е определено паричното обезщетение“ за периоди след 01.02.2007 г., през които лицата са били във временна неработоспособност.
[фирма] е обжалвал в законоустановения срок разпореждането на органа по контрола на разходите, и във връзка с жалбата е постановено решение №РО-120/28.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което жалбата на [фирма] е приета за частично основателна в частта относно размера на дълга за сумата от 5405, 23 лева, от която 2966, 14 лева – главница и 2349, 09 лева – лихва. Разпореждане №3674/23.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е изменено относно сумата от 5405, 23 лева, от която 2966, 14 лева – главница и 2349, 09 лихва, с която сума е намалено разпореждането. Разпореждане №3674/23.10.2013 г. е потвърдено за сумата от 3557, 40 лева, от които 1954, 83 лева – главница и 1602, 57 – лихва. Разпореждането е потвърдено с решение №РО-120/28.02.2014 г.. на директора на ТП на НОИ, което е обжалвано от [фирма] пред АССГ.
Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, а по съществото си правилно, постановено в съответствие с процесуалния закон и материалноправните норми.
Обосновано въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-счетоводните експертизи (основна, повторна и допълнителна), приети и неоспорени от страните, административният съд е приел, че предвид заключенията на ССчЕ, в тяхната част относно установения размер на претенцията спрямо [фирма], се налага корекция в размера по разпореждане №3674/23.10.2013 г., в частта му, потвърдена с решение №РО-1200/28.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град, като е определената за основателна със ССчЕ претенция на НОИ е в размер на 1372, 54 лева главница и 1062, 79 лихва, изчислена към момента на издаване на ревизионен акт за начет №Р-3964/09.10.2013 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба за изчисляване и изплащане на парични обезщетения от държавното обществено осигуряване, приложима към спорния период, изчисляването на определеното като дължимо обезщетение се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО съобразно декларация обр. 1 (чл. 3 от Наредбата), подадена от осигурителя. Обосновано административният съд е приел, че с подаване на грешна информация в Регистъра на осигурените лица, което се потвърждава от представените по делото данни от административната преписка, както и от заключенията на вещото лице, осигурителят е станал причина за изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност да бъдат използвани неверни данни, довело до изплащане на обезщетения в по-голям размер, отколкото се дължи, което е основание да му бъде ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, която е обективна и безвиновна и възниква по силата на закона.
Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са неоснователни. Приложимата наредба регламентира реда и условията за изчисляване и изплащане на обезщетение от ДОО, като представянето на неверни данни от осигурителя е обусловило и неправилното изчисление на обезщетението, поради което посочената щета е в причинна връзка с това неизпълнение. Не може да се възприеме възражението на касатора, че осигурителните органи контролират спазването на нормативните актове по ДОО и на тях е възложена преценката за основанията за изплащане на обезщетения, тъй като това не освобождава осигурителите от отговорността и задължението им да подават коректна информация и данни към НОИ, въз основа на които се изчисляват и изплащат обезщетенията. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалноправните разпоредби и процесуалните правила към приетата за установена фактическа обстановка.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2672/19.04.2016 г. по адм. д.№3481/2014 г. на Административен съд София град. Решението е окончателно.