Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя К. М., срещу решение № 1293/28.02.2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5264 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № Р-22221015002674-091-001/21.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила. Отправя непреки упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, приемайки че не е изправил пороци в оценъчната дейност на органите по приходите. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Сочи писмените доказателствени средства, които според него доказват осъществяване на доставките, включително фактури, счетоводни документи и платежни документи /за четирима от общо деветте доставчика/. Възсъздава части от решението на Съда в Страсбург по делото „Булвес“. Иска отмяна на съдебния акт, а имплицитно и на РА.

Ответникът по касация – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в общ размер 3 113 035.03 лева с лихви за забава в общ размер 302 474.36 лева в данъчни периоди м. 12.2013 г., м. 03 до 05.2014 г., м. 08.2014 г. и м. 02, 04 и 05.2015 г. Източник на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за тези данъчни периоди,...