Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – гр. В. Т срещу Решение № 288 от 21.09.2016 г., постановено по адм. дело № 233/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т, с което е отменен Ревизионен акт № Р-04000415004547-091-001/ 22.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Т, потвърден в обжалваната част с Решение № 81/11.03.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.В. Т. С отменения РА на [фирма] е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 24 654, 38 лева за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2014 г. по фактури, издадени от [фирма], в резултат, на което е определен ДДС за внасяне в размер на 7 736, 03 лева и лихва в размер на 830, 31 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че по делото не са налице годни доказателства за фактическо предаване на стоките по процесните фактури от доставчика [фирма]. Твърди, че след изрично оспорване в хода на съдебното производство на автентичността на представените в хода на ревизията частни документи за фактическо предаване на стоката и при липса на ангажиране на доказателства във връзка с оспорването от страна на жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че оспорването е неоснователно. В тази насока се излагат редица доводи, че съдът не отчел релевантни за оспорването на частните документи факти, като този, че във всички фактури и стокови разписки, подписани от...