О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 271

гр.София, 20.02.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 238/ 2015 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по искане на П. на Р. Б. (П.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1990 от 31.10.2014 г. по гр. д.№ 2280/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Монтански окръжен съд по гр. д.№ 244/ 2013 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Л. А. И. на основание чл. 2 ЗОДОВ сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от наказателно обвинение за престъпления по чл. 244 ал. 1 и ал. 2 НК, за които е оправдан с присъда; и за престъпление по чл. 209 ал. 1 НК, за което наказателното производството е прекратено, като за разликата до пълния предявен размер от 55 000 лв искът е отхвърлен.

Касационна жалба от ищеца Л. А. не е подадена, а П. обжалва решението само в осъдителната по отношение на нея част, поради което в отхвърлителната част въззивното решение е влязло в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК П. повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да подложи на преценка всички обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Повдига...