О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
София 11.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 6288/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от адв. В.К. - процесуален представител на [фирма] - [населено място], против въззивно решение № 205/04.06.2014 г. по гр. д.№ 1185/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение № 103/25.02.2014 г. по гр. д.№ 2778/2013 г. по описа на Казанлъшки районен съд, и е постановено уважаване на предявените от И. Р. К. от [населено място], област С. З., против [фирма] - [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК.Претендира разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1. При противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет на спора; може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер /правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правно релевантният факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3, пр. 1, във връзка с чл. 187, т. 8, предл. 1 и чл. 187, т10 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните, както и необявени от съда недостоверни писмени доказателства/длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя – план –инструкция/, съгласно който е регламентирана изрична процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа; 2. Налице ли е “тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във връзка с неизпълнение на трудови задължения по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 10 КТ, изразяващо се в неуведомяване на работодателя за настъпило неправомерно изменение в установения режим на работа, в следствие на което нарушение работодателят е бил злепоставен пред трето лице ; 3. Налице ли е състав на дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3, пр. 2 КТ/неспазване на технологичните и технически правила/, когато съгласно учредено трудово правоотношение на група от служители, изпълняващи сходни функции по охрана на един и същи обект е възложено задължение за опазване имуществото на работодателя /в частност на система за видеонаблюдение/, както и за недопускане същото да бъде използвано по нерегламентиран начин, независимо, че за възникването на тези нарушения, са виновни наред с привлеченото към дисциплинарна отговорност и други служители, които също не са изпълнявали добросъвестно своите трудови задължения и са станали причина за увреждане на имуществото на работодателя ; Знанието на уволнения служител за осъществена нерегламентирана намеса от страна на трето лице – служител на работодателя, дерогира ли се от личния характер на дисциплинарната отговорност и обуславя ли незаконосъобразност на извършеното уволнение на това основание. Прилага и се позовава на решения на ВКС и решения на въззивни и районни съдилища.
Ответната страна – И. Р. К. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280 ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по отношение на нарушението по чл. 187, т. 3, във връзка с чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, Правилника за вътрешния трудов ред, в К. или определени при възникване на трудовото правоотношение, изразяващи се в допуснато разрушение на целостта на оградата на охранявания обект, както и допуснато създаване на зеленчукова градина на територията на обекта и неуведомяване на работодателя за извършените посегателства, не е налице нарушение на трудовата дисциплина, тъй като създаването и обслужването на зеленчуковата градина на обекта е станало със знанието и непротивопоставянето на представителите на ответното дружество П. и С.. Този извод е обоснован с показанията на свидетелите Д. и И.. Освен това е прието, че следва да се кредитират с доверие тези показания, тъй като от създаването на градината до откриването й е минал сравнително продължителен период от време – няколко месеца, а от друга страна е безспорно по делото, че свидетелят П. – пряк ръководител на обекта на 05.08.2013 г. е уведомен от изпълнителния директор на дружеството – собственик на парка, за нарушението целостта на оградата и едва тогава по този повод е започнал проверка и е задействал процедурата по установяване на нарушения на трудовата дисциплина от страна на служителите при ответника. С оглед тези данни съдът е приел за установено, че преките ръководители на обекта са знаели за създадената от един от охранителите на обекта/И./ зеленчукова градина и не са се противопоставили на нейното съществуване през един продължителен период от време, до констатирането на това нарушение от собственика на соларния парк. Поради това е направен извод, че ищецът К. не е извършил нарушението, изразяващо се в допускане създаването на зеленчукова градина в охранявания обект и неуведомяване на работодателя за това.
По отношение на допускането нарушаване целостта на оградата и неуведомяване на работодателя за посегателството, въззивният съд е приел, че по делото не се установява, че ищецът е знаел за нарушението на целостта на оградата и не е уведомил работодателя за него, тъй като от докладна записка на св. П. се установява, че самият той и св. С. при обходите на обекта не са забелязали нарушенията на целостта на оградата, поради високата растителност - над метър около оградата. С оглед тези данни е приел за безспорно, че този факт е налице. Освен това е прието, че не са налице категорични данни ищецът да е знаел за разрушаване целостта на оградата, както и, че не е сигнализирал, съобразно задълженията си работодателя. Изложени са изводи, че дори да се приеме, че ищецът е знаел за това нарушение на целостта на оградата, тъй като същото е направено от един от охранителите за да доставя вода в обекта за зеленчуковата градина, и не е уведомил работодателя за нарушението, то това нарушение не е толкова тежко, само по себе си, за да изисква налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. В посочения смисъл окръжния съд е стигнал до краен извод, че не се установява извършване на нарушение – уронване на доброто име на работодателя пред възложителя, във връзка с подронване доверието в качеството на охранителните услуги.
Относно цитираното в пункт 2 от заповедта дисциплинарно нарушение “допуснато вмешателство на външен електронен носител /флашка/ в системата за видеонаблюдение” съдът е установил и стигнал до извод, че ищецът, заемайки длъжността “старши реакция МПС” е извършвал обходи на соларния парк и не е разполагал с достъп и не е давал дежурства на компютър за видеонаблюдение, поради което не може да се ангажира отговорността му за соченото в обжалваната заповед нарушение. Изложени са изводи, че при това нарушение отговорността на съответния служител, който е използвал неправомерно външен носител на компютъра на работодателя е лична, след като се установи авторството на деянието и е недопустимо да се ангажира колективна отговорност на всички охранители за действие, извършено от един от тях, след като това не е ищеца.
Изложението не отговаря на приетото с т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По първия от поставените въпроси не е налице произнасяне от въззивния съд. По делото не са налице данни, нито твърдения на ответника, разпитаните свидетели, посочени от ищеца, да имат заведени дела срещу касатора с идентичен предмет на спора. За първи път такова твърдение е заявено в касационната жалба, поради което преценката на показанията на свидетелите не е следвало да се основава на посоченото във въпроса обстоятелство.
Вторият от поставените от касатора въпроси не е от значение за изхода на спора по делото, тъй като във връзка с нарушението, изразяващо се “в допускане нарушаване целостта на оградата и неуведомяването на работодателя за него”, основният решаващ извод в решението е, че не е установено ищецът да е знаел за нарушаване на целостта на оградата и да не е уведомил работодателя за това.Освен това произнасянето по въпроси, обусловили този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване.Следва да бъде посочено, че относим в случая би бил процесуалноправния въпрос за непреценка в тази връзка на сочените в изложението обстоятелства относно възложената работа, а не формулирания материалноправен въпрос относно тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.
По третия поставен за тълкуване въпрос относно наличието на състава на дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал. 1, т3, пр. 2 КТ въззивният съд се е произнесъл, но не се обосновава противоречивото му разрешаване с представената от касатора съдебна практика, обективирана само в решението на СГС по гр. д. № 15879/2012г.,тъй като негов предмет е законността на уволнението на лице, заемащо отчетническа длъжност /зам. управител на магазин/, поради констатирани липси, обуславящо различие на фактическите и правните му изводи с тези по настоящото дело.Останалите решения постановени от РС-Казанлък, на които се позовава не представляват практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК,тъй като липсват данни да са влезли в сила. Относно втората част на третия въпрос липсва произнасяне от въззивния съд.Няма формиран от него решаващ извод дали знанието на служителя за осъществена нерегламентирана намеса на трето лице в системата за видеонаблюдение – също служител се дерогира от личния характер на дисциплинарната отговорност и дали обуславя незаконосъобразност на уволнението на това основание.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА
касационно обжалване на въззивно решение № 205/04.06.2014 г. по гр. д.№ 1185/2014 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, І-ви граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: