Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. З. А. против решение от 27.08.2014 г., постановено по гр. д.№ 8550/2013 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, състав на въззивен съд е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, са неоснователни и е потвърдил решението на първата инстанция, постановено в горния смисъл. Съдът е приел, че е налице реално съкращаване на щата за изпълняваната от ищцата длъжност – „правен сътрудник, тъй като от събраните по делото доказателства е приел за установено, че длъжността е била единствена и след промяната на щата, извършена по силата на решението на пълномощника на управителя на ответното дружество от 31.05.2012 г., е съкратена. Горното съдът е приел и въз основа на приложеното по делото ново поименно щатно разписание, в сила от 31.05.2012 г. утвърдено от управителя, чрез пълномощника му. Въззивния съд е приел за недоказани и неподкрепени от доказателства твърденията, че длъжността на ищцата не е реално премахване, както и че към момента на издаване на заповедта за прекратяване на договора не е утвърдено ново щатно разписание или не е взето решение от компетентния орган за промяна на щата чрез съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността „правен сътрудник”.

Въззивният съд е приел, че решението за промяна в щата да е взето от надлежен за това орган, тъй като управителят на дружеството е органа, който е оправомощен да осъществява промените в щатното разписание, като по делото е представено пълномощно, с което управителят на дружеството е упълномощила Ю. С. да сключва и прекратява трудови договори със служителите в дружеството, както и да утвърждава промени в щатното разписание на дружеството и да извършва всички необходими действия с оглед промени в персонала в дружеството. Съдът е приел, че след като ищцата не е оспорила в хода на производството доказателствената стойност нито на пълномощното на управителя, нито на утвърдените от пълномощника щатни разписания и след като се е запознала в срока по чл. 312 ГПК с отговора на исковата молба, за нея е преклудирано правото да направи такова оспорване по – късно и на това основание е приел доводите в тази насока, направени едва в писмената защита пред СРС не следва да се обсъждат, като направени несвоевременно, като на същото основание не е обсъдил и доводите в тази насока във въззивната жалба, тъй като доводите не са направени своевременно.

Съдът е приел, че волята на работодателя за извършване на конкретното съкращаване на щатна бройка не подлежи на съдебен контрол, доколкото това е въпрос на работодателска преценка – доколко дружеството има нужда от дейността изпълнявана от ищцата, като точното и съвестно изпълнение на възложената й работа също не попада в предмета на контрол при прилагане от страна на работодателя на това основание за прекратяване на договора.

По отношение на тежестта от доказването в процеса по спора с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е приел, че когато е предявен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с твърдение за незаконност на уволнението, в тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника на това основание, че има реално съкращение в щата и съответната длъжност като трудова функция действително е съкратена или е съществено променена, и че промяната в щата е извършена по законоустановения ред, включително и извършването на подбор, когато същият е задължителен. При упражняване на това право работодателят е длъжен да спази всички императивни норми на КТ, включително и чл. 329 КТ, когато това е негово задължение /съдът е приел, че в случая липсва подобно задължение/.

В изложението на касационните основание относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касаторът са основания за допустимост на касационното обжалване, тъй като въззивния съд се е произнесъл по тях, същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Сочените правни въпроси са относно необходимостта да се оспори като писмено доказателство, писмени доказателства, обективиращи решението на работодателя да извърши съкращение в щата в случаите, когато ищцата черпи своите доводи не от липсата на тяхната автентичност, а от датата на заповедта и решението на работодателя за извършването на съкращението в щата. Сочи се и правен въпрос, свързан с разпределението на тежестта от доказването в процеса, отново относно поредността на издадените три акта – решение за съкращение в щата, ново щатно разписание, както и заповед за прекратяване на трудово правоотношение.

Така поставените от касатора правни въпроси са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. На първо място, съдът не е приел, че цитираните от касатора писмени доказателства следва да бъдат оспорени като такива от страната, а решаващите доводи на съда в тази насока са липсата на доводи в тази насока от страна на ищцата както в исковата молба, така и след представяне на доказателствата от страна на ответника, с отговора на исковата молба. В тази връзка изводите на съда са, че доводите, правени с писмените бележки пред първата инстанция, както и във въззивната жалба са несвоевременни, но изводите на въззивния съд не са във връзка с липсата на оспорване на писмено доказателство, в каквато насока е поставен правния въпрос. Все в тази връзка е неотносим и правния въпрос относно тежестта от доказването на поредността на издадените актове от страна на работодателя. Съдът не е разпределял тежестта от доказването на този факти, още по-малко се е произнесъл по нея, основавайки решението си на нея, тъй като е приел, че не е направен довод в преклузивните срокове във връзка с тази поредност, който да доведе до правни изводи, различни от възприетите от съда. Липсата на произнасяне по тези правни въпроси от въззивния съд, които произнасяне да е обосновало изводите му за основателност на предявените искове, води и до тяхната неотносимост към производството по чл. 288 ГПК.

Предвид изложеното, не са налице сочените основания относно допустимостта на касационното обжалване.

Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 27.08.2014 г., постановено по гр. д.№ 8550/2013 г. от ІV”д” състав на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.