Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място],чрез управителя Г. Д. и 2. [община],чрез кмета срещу решение №94 от 10.03.2017 г. по адм. дело №519/2016 г. на Административен съд-Хасково. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспореното частично решение от 09.09.2016 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при [община], със законните последици.

Втората касационна жалба съдържа оспорване на решението и в частта за разноските, като се твърди прекомерност.

О. [], със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв.М. ангажира становище за неоснователност на касационните жалби и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и приетата по делото експертиза.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но неоснователни, по следните съображения:

С обжалваното решение е изменено решението от 09.09.2016 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при [община], назначена със заповед №РД-06-1314/09.09.2016 г. на кмета на [община], в частта му за имот с идентификатор [номер], като е увеличен размера на обезщетението за правото на преминаване през имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма] и възникване на сервитутна зона за осигуряване на достъп на превозни средства и хора до имот с идентификатор [номер] в кв. [номер] по КК на [населено място] по предварително определено трасе, от 22 704 лв. с ДДС на 38 000 лв. с ДДС,като [община] е осъденада заплати на [фирма] разноските по делото.За да постанови този резултат, съдът е...