О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1690
Гр. София, 03.04.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: З. П.
Членове: Г. Н.
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Н. Н. гр. дело №3484/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №5523/15.05.2024г. на С. Д. К. срещу решение №117/25.03.2024г. по в. гр. дело №59/2022г. на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е постановено делбата да се извърши чрез изнасянето на съсобствените имоти на публична продан. Според касатора решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че то е и очевидно неправилно и в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд според ТР №1/2009г на ОСГКТК и практиката по чл. 290 ГПК. Касаторът излага, че въззивният съд не е обсъдил установените по делото факти и неговите доводи, като не е съпоставил всички доказателства с изявленията на страните. Твърди, че съдът не е отчел броя на имотите, размера им, броя на съделителите и броя на колената, поради което е избрал неправилен способ за извършване на делбата, като не е съобразил и ТР №2/11.04.2022г. по ТД №2/2021 на ОСГК на ВКС във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 353 ГПК. Жалбоподателят излага, че в о. с.з., изрично е помолил делбата да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./, като се е позовал на многобройната съдебна практика по нейното приложение. Твърди, че в настоящия случай, съсобствеността е възникнала само по наследяване доколкото с извършените между наследниците разпоредителни сделки само се е увеличил нечий дял, но имотът е останал съсобствен между същите лица. Касаторът оспорва и заключението на приетата по делото комплексна СТЕ. Твърди и нередовно призоваване и представителство на третото лице „Л. Т. ЕООД, като в тази връзка е депозирал и две молби от 14.02. и 10.03.2025г. пред ВКС. Предвид изложеното, моли да бъде отменено въззивното решение на РОС, с което се постановява изнасянето на имотите на публична продан, като вместо него се постанови друго, с което делбените имоти се разпределят по реда на чл. 292 ГПК /отм/- аналогичен на чл. 353 ГПК. В условията на евентуалност моли делото да се върне на друг равнопоставен и равно-отдалечен от Р. и София съд, какъвто е Великотърновският окръжен съд. Моли да бъде отменено решението на РОС относно исканата поправка на ОФГ, като бъде съобразено решение №262/2018г. по гр. д. 1519/2017г. I ГО ВКС, лист 2, че наред с идентификаторите е посочена реалната площ, установена от в. л. арх П.. Моли съдът да се произнесе и по частната му жалба срещу определението за разноските, тъй като в първа фаза многократно е искал да му бъдат възстановени разноските. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси, по които се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС:
1.“Когато съсобствените делбени имоти са доказани като самостоятелни обекти - работещи магазини няма логична причина съдът служебно да разпореди разделянето им на по - малки обекти вместо първо да се съобрази с броя на колената, за да има самостоятелен дял за всеки наследник“.
2. „Допустимо ли е въззивният съд да назначи съдебно-техническа експертиза, която да се произнесе за разделяне на самостоятелните обекти на по - малки със съмнителна функционалност без съгласие на наследниците, в разрез със задължителната практика по чл. 290 ГПК /решение №171/26.05.2010г. по гр. дело №4171/2008, решение №634/4.10.2010г. по гр. дело №1378/2009г., и ТР №2/2022 по ТД №2/2021 ОСГК на ВКС/?“.
3. „При избора на способ от съда за извършване на делбата, когато дяловете са по - малко от броя на наследниците, но има самостоятелни обекти за всяко коляно, може ли и следва ли съдът да се съобрази с искането на някои наследници да им се разпореди в дял определен имот /с парично уравнение като така се спазва основният принцип на чл. 69 ЗН/. Така съдът извършва разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./, аналогично на чл. 353 ГПК вместо да се изнесе на публична продан.“ Според касатора този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона-основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Излага също, че решението на въззивния съд противоречи на задължителната практика по чл. 290 ГПК, обобщена в решение №60/26.07.2010г. по гр. дело №534/2009, и решение №138/2012г. по гр. дело №609/2011г.
4. „Третите лица купувачи на отделен имот могат ли да правят искане за изнасяне на публична продан на този имот - преди да са станали собственици на същия преди извършване на делбата /преди да се определят дяловете за кой наследник са/?“. Във връзка с този въпрос счита, че решението противоречи на т.3 от ТР №3/2013 по ТД № 3/2013.
Излага също, че е нарушено правото му за решаване на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, съставен в съответствие със закона какъвто съставът, разгледал делото, не е. Счита, че са нарушени чл. 6 пр. 1 КЗПЧОС и чл. 9 от ЗСВ за случайно разпределение на делата както и правото му на собственост, защитено от Конституцията на РБ в чл.117, ал.1 и чл.122, ал.1 /Решение №4/16.06.2009 по КД №4/2009г. КС на РБ/. Твърди и наличието на основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, което е общо правило.
Постъпил е общ писмен отговор от ответника Б. Ч., и третите лица - А. К. и „Л. Т. ЕООД, в който се моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допускано, тъй като липсват основанията по чл. 280 ГПК. Излагат се и съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението.
Чрез постъпилия отговор от адв. К. с качеството му на назначен особен представил на ответника по касационната жалба – И. Л. С. също се изразява становище за липсата на основания за допускането да касационно обжалване, както и съображения за законосъобразност на въззивното решение.
Останалите трети лица не изразяват становище по касационната жалба.
О. Б. държава, представлявана от МРРБ, чрез Областния управител на обл. Р. и София Б. Б. също не изразява становище по касационна жалба.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, съобрази следното:
Производството е за делба във фаза на извършването.
За да постанови обжалваното решение, с което делбените имоти се изнасят на публична продан, въззивният съд е посочил, че с влезли в сила решения №20/12.03.2018г. и №166/10.07.2018г., постановени по гр. д. №1519/2017г. по описа на ВКС, е допусната делба на следните имоти, находящи се в [населено място], [улица], ет.1, в сграда с идентификатор № 63427.2.674.1 по кадастралната карта на [населено място]: 1. Самостоятелен обект с идентификатор №63427.2.674.1.1 с площ по скица 63 кв. м., а според заключението на вещото лице арх. П. – 56.08 кв. м., с предназначение за търговска дейност; 2. Обект с №... с площ по скица 51 кв. м, а според заключението – 44. 38 кв. м., с предназначение за търговска дейност; 3. Обект с №... с площ по скица 39 кв. м., а според заключението – 67. 35 кв. м., с предназначение за търговска дейност, съобразно скиците на вещото лице архитект П. П., намиращи се на стр. 560 и 568 от първоинстанционното производство, заедно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място с площ 360 кв. м, представляващо имот пл. №674 от кв. 73 по плана на [населено място], между съсобственици и при квоти, както следва: 99/180 ид. ч. за Б. М. Ч.; 60/180 ид. ч. за И. Б. Л.-С.; 15/180 ид. ч. за С. Б. К.; 3/180 ид. ч. за София Б. Б. и 3/180 ид. ч за Българската държава.
Въззивният съд е съобразил разпоредбите на чл.288, чл.291 и чл.292 ГПК/отм./, в които са предвидени различни способи за извършване на делбата, като е посочил, че според съдебната практиката, когато в делбата участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но е възможно обособяване на дялове за всяко от наследствените колена, то делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо съгласието на всички съделители. Когато съсобствеността не е възникнала само по наследяване, делбата не може да се извърши по колена. В такъв случай - при комбинирана съсобственост, делбата може да се извърши по реда на чл.292 ГПК /отм./, сега чл. 353 ГПК, но само ако съделителите са изразили съгласие да се групират с цел получаване на общи дялове. Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай, съсобствеността между страните произтича не само от наследяване, но и от разпоредителни сделки, в резултат на което е възникнала комбинирана съсобственост, с участие на държавата.
От констативно-съобразителната част на назначената СТЕ се установява, че делбените имоти представляват три самостоятелни обекта, разположени в партерната част /сега етаж 1/на триетажна масивна сграда, строена около 1912г/ за хотел с магазини в партера и вход за хотела откъм [улица], с административен адрес [населено място], [улица]. Към настоящия момент и трите обекта се експлоатират като търговски, като два от тях - [№] и [№] граничат един с друг и са с обща преградна стена. Между обектите с идентификатори [№] и [№] се намира стария вход за хотелската част на сградата, който в настоящия момент е обособен като самостоятелен обект, който не е предмет на делбата с идентификатор [№]. Процесните имоти са със застроени площи по КК както следва: [№] /в югозападния край на сградата/ - 63,00 кв. м.; [№] /в средата на сградата/- 51,00 кв. м. и [№] /в североизточния край на сградата/- 39,00 кв. м. В периода от построяването на хотел „Сплендид” около 1912г., одържавяването 1949-1950г., възстановяването на собствеността през 1992г. и до 2023г. трите магазина са били преустройвани, разделяни, разширявани с приобщаване към тях на части към дъното на обектите. Разликите в установените площи при измерванията, посочени в различни документи, се дължат на преустройствата и различните правила за изчисляване на застроени площи през годините. На 22.01.2024г. вещите лица са извършили измервания на всеки един от отделните имоти. Приети за актуални са следните застроени площи на магазините, изчислени по сега действащата Наредба № 7/2003г. на МРРБ за правила и норми за устройство на отделните територии и устройствени зони: обект [№] /в югозападния край на сградата/- 56,08 кв. м.; обект [№] /в средата на сградата/- 44,38 кв. м., и обект [№] /в североизточния край/ - сградата 67,35 кв. м., или ОБЩО застроена площ - 167,81 кв. м. Тази застроена площ се разпределя според дяловете както следва: за Б. Ч.- 92.30 кв. м.; за И. Л.-С. - 55,94 кв. м.; за С. К. - 13.98 кв. м.; за София Б. -2,80 кв. м.; за Българската държава - 2,80 кв. м. Експертизата предлага групиране на двата дяла на наследниците на Г. Б. Н. – Б. Ч. /92,30 кв. м./ и София Б. /2,80 кв. м./ в един общ дял с площ от 95,10 кв. м. Останалите три дяла остават самостоятелни. В съдебно заседание съделителят Б. Ч., чрез процесуалния си представител адв.Д. изрично заявява, че не е съгласен на групиране. Назначеният процесуален представител на И. Л. С. заявява, че няма връзка с нея, поради което не може да я ангажира с изрично становище в тази насока. Представителят на Българската държава намира всеки един вариант за обособяване на дялове или евентуално групиране за нецелесъобразен.
Доколкото разпределението чрез групиране може да се извърши само при изразено съгласие от съделителите, което в случая липсва, въззивният съд е приел, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл.292 ГП /отм./ чл. 353 ГПК. След като е съобразил, че делбата не може да бъде извършена нито чрез разпределение, нито чрез теглене на жребий – поради неравностойност на дяловете, съдът е счел, че тя следва да се извърши по реда на чл.288, ал.1 ГПК/отм./ - чрез изнасянето на делбените имоти на публична продан, поради което е потвърдил първоинстанционното решение като правилно.
По жалбата против решение №260484 от 25.06.2021г., постановено по гр. д. №4962/1995г., с което е отхвърлена молбата за поправка, съдът е съобразил следното:
С молбата си ищецът С. К. е поискал да се допусне поправка в диспозитива на решението от 16.09.2020г., като след идентификатор [№] - да отпадне текста с площ по скица 63кв. м., след идентификатор [№] - да отпадне с площ по скица 51кв. м, както и след идентификатор [№] - да отпадне с площ по скица 39кв. м., тъй като не съвпада с установеното от районния съд и от ВКС от фактическа и правна страна, а според молителя това е наложително за пълна идентификация на делбените имоти.
Въззивният съд е счел молбата за неоснователна, след като е приел, че липсва разминаване между формираната в мотивите воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива. Посочил е, че в мотивите и в диспозитива процесните имоти са индивидуализирани чрез посочване на сградата, в която се намират, техните идентификатори като самостоятелни обекти, техните граници, съседи и площта на всеки от тях по скица и площта според приетата експертиза. След като се е позовал на чл.27 от ЗКИР, според който площта не е решаващ индивидуализиращ белег на един имот, съдът е посочил, че в мотивите и в диспозитива на решението обектите са индивидуализирани според изискваният на закона.
Окръжният съд е счел за неоснователна и жалбата против определение №261003 от 25.06.2021г., с което е оставена без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските, тъй като не са били налице данни за своевременно претендирани разноски.
При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
По първите два въпроса в обобщен вид касаещи назначаването на съдебно-техническа експертиза за изследване на възможността за реалното разделяне на делбените обекти между съделителите след евентуалното им преустройство, не се установява наличието на основание за допустимост на касационно обжалване, тъй като те не са от значение за изхода на спора, нито за формиране на решаващата воля на съда. Действително, въззивният съд е изследвал възможността за реалното поделяне на имотите, но е преценил, че делбата следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан, тъй като предвид възникналата комбинирана съсобственост, и при липсата на изразено съгласие, разпоредбата на чл. 292 ГПК /отм./ е неприложима. Следователно, не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване. При отсъствие на общото основание за допускане на касацаионното обжалване, ВКС не следва да навлиза в проверка за наличие на допълнителния селективен критерий - противоречие с цитираните от касатора решения.
Разрешението на въззивния съд по третия, формулиран въпрос е от значение за изхода на делото, но при произнасянето по него не се установява противоречие със сочената от касатора практика. Безспорно, основен принцип при извършване на съдебната делба е при възможност всеки от съделителите да получи дял в натура - чл. 69, ал. 2 ЗН. Поставянето на общ дял на няколко съделители е възможно при изрично тяхно съгласие, или когато делбата се извършва по колена. /Решение № 187 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1300/2014г./. Цитираната от касатора практика обаче касае случаи на извършване на делба на имоти, съсобствеността върху които произтича единствено от наследяване. Съдебната практика еднозначно приема, че когато допуснатите до делба имоти могат да бъдат разделени на толкова дяла, колкото са колената наследници, делбата следва да бъде извършена чрез разпределение по чл. 353 ГПК /чл. 292 от ГПК отм./ дори при липсата на съгласие от съсобствениците за това. Това разрешение обаче е неприложимо в случаите като настоящия, при които съсобствеността е комбинирана /т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/ доколкото е възникнала не само по наследяване. От мотивите на решение №20/12.03.2018г. по гр. дело №1519/2017г. на ВКС, с което е допусната делбата, е видно, че съсобствеността е възникнала освен по наследяване, чрез разпоредителни сделки с ид. части от имотите /през 1963г. и 1964г. такива са прехвърлени от Н. Л. и Е. Н. на внучката Н. Ч., а през 1987г.- ид. части са прехвърлени по реда на ПМС №60/1975г. на поделение на „Нармаг“- Р., през 1993г. е извършена продажба на магазин №2/, завещание от 1982г., и доброволна делба, осъществена през 1992г. Изложеното обосновава извод за смесен характер на съсобствеността поради което посочената от касатора практика досежно възможността за разпределяне по колена, е неприложима доколкото тя касае делбата на съсобственост, възникнала само от наследяване, каквато в случая не е налице. Разрешението на въззивния съд съответства на т. 8 на ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, в което се посочва, че комбинираната /смесена/ съсобственост възниква в резултат на повече от един юридически факт - прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и наследяване и др. Прието е, че при смесената съсобственост делбата не може да се извърши по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК отм. / сега чл. 349, ал. 2 ГПК/, а чрез изнасяне имота на публична продан. Последващата практика на ВКС която развива даденото разрешение, като приема, че не е налице смесена съсобственост, когато сънаследниците преди образуване на делото за делба извършат помежду си сделки с наследствени идеални части от имота е във връзка с възможността за възлагане по реда на чл. 288, ал.3 /отм./, сега чл. 349, ал. 2 ГПК, и не касае приложението на чл. 292 ГПК /отм./.
Посоченото от касатора Тълкувателно решение №2 от 11.04.2022г. на ВКС по т. д. № 2/2021г., с което се приема, че за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение /еднородни/, също не може да намери приложение доколкото по настоящото дело и трите обекта са търговски, и спор относно тяхната еднородност не е съществувал.
Предвид установената смесена съсобственост, при петима съделители, три допуснати до делба имота, и без наличието на съгласие на двама от съделителите за получаване на общ дял, не са налице предпоставките за извършване на разпределение по реда на чл. 353 ГПК. Установява се по делото, че освен касатора К., никой друг от съделителите не е изразил съгласие. При изразено в о. с.з., проведено на 23.02.2024г. категорично несъгласие за предоставяне в общ дял от съделителя Б. Ч., от особения представител на И. С. -поради липса на връзка с нея, и от представителя на Българската държава, разпределението на трите обекта между петимата съсобственици не е било възможно. По изложените съображения, и предвид липсата на противоречие с практиката на ВКС, не се установява основанието по т.1 на чл. 280, ал.1 ГПК, а доколкото е налице константа и непротиворечива практика по приложението на чл. 292 ГПК /отм./, която не се нуждае от тълкуване или осъвременяване - то не се констатира и основанието по т.3.
Последният въпрос относно значението на желанието на третите лица купувачи на отделен имот, същият да бъде изнесен на публична продан, не отговаря на общия селективен критерий по смисъла на т. 2 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ВКС по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК, тъй като той не е от значение за изхода по делото, нито е обусловил правната воля на съда. Въззивният съд е постановил делбата да се извърши чрез публична продан не поради изразеното от третите лица становище, а поради наличието на комбинирана съсобственост и липсата на съгласие от съделителите да бъде извършено разпределение чрез групиране.
Оплакването на касатора за забавено правосъдие и за нарушение на чл. 6 пр. 1 КЗПЧОС и чл. 9 от ЗСВ за случайно разпределение на делата както и правото му на собственост, защитено от конституцията на РБ не е основание за допускане до касационно обжалване при липсата на изложение на касационните основания по см. на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, и посочване на съдебна практика, на която разрешението на въззивния съд да противоречи.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение също не е налице. Във фазата по допускане на касационната жалба до разглеждане, ВКС, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за евентуалната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото решение, а по формулираните в изложението въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като при постановяването му е съобразен точният смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС. Не са налице допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нито е налице грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Въззивният съд е изложил мотиви, в които подробно е обсъдил доказателствата, поотделно и в тяхната цялост, без да нарушава правилата на логическото мислене, и изводите за установените по делото факти се явяват обосновани.
Не се установява и наличието на друго от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК. Няма вероятност решението да е нищожно - да е постановено от незаконен състав, извън общата компетентност на гражданския съд, или отразената в акта правораздавателна воля на съда да е неразбираема; същото е в изискуемата писмена форма и е подписано. Не е налице и вероятност същото да е недопустимо, тъй като е постановено от функционално компетентен съд, по редовна, подадена в срок, жалба, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Не се установява основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение №260484 от 25.06.2021г., постановено по гр. д. №4962/1995г., с което е отхвърлена молбата на С. К. за поправка на очевидна фактическа грешка. Касаторът моли за отмяна на въззивното решение и в тази част, но не е изложил нито едно от основанията за допустимост на касационната жалба, посочени в чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Липсва правен въпрос, формулиран като общо основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, а непосочването на такъв от значение за изхода на конкретното дело, е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение в частта му, с която съдът е оставил без уважение частната жалба на С. Д. К. против определение №261003 от 25.06.2021г., постановено по гр. д.№4962/1995г. по описа на РРС, касаещо разноските също не следва да се допуска до касационно обжалване по изложените в предходния абзац съображения. Липсата на изложено основание за допустимост по смисъла на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По повод на молбите от 14.02. и 10.03.2025г., адресирани до ВКС с твърдения за нередовно призоваване и представителство на третото лице „Л. Т. ЕООД, следва да се отбележи, че за касатора липсва легитимация да предявява правата на третото лице в процеса, навеждайки твърдения за допуснато процесуално нарушение във връзка с неговото представителство по делото.
В обобщение - не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора, на ответника по жалбата Б. Ч., направил такова искане, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за производството във Върховния касационен съд в размер на 500.00 лева, определен съобразно представения договор за правна помощ и съдействие, и пълномощно.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №117 от 25.03.2024г. по в. гр. д. №59 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Русе.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], вх. В, ап. 51 ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Ч., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] сумата от 500.00 /петстотин/ лв., представляващи разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: __________________
Членове: 1. ____________________
2. ____________________