Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 10219 / 02.08.2017 г. по адм. дело № 2385 / 2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 204, чл. 197, ал. 1 и чл. 195, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба С. К. С., чрез процесуалния си представител адвокат С. изразява становище за неоснователност на същата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че изводите на съда за това, че след 22.06.2016 г., когато материалите са постъпили при Директора на ОД на МВР Варна до изпращането им на 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи не са извършени никакви действия не кореспондират с материалите по административната преписка за извършена допълнителна проверка с оглед на представена справка от жалбоподателя подробно посочени и в касационната жалба (л. 26 и сл). Налага се извод, че обжалваното решение, с което е отменена оспорената заповед поради неспазване на срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане за произнасяне съгласно чл. 168 АПК по доводите в жалбата и писмената защита. В подобен смисъл относно правилното приложение на цитираните разпоредби са: решение № 2095/2017 г., постановено по адм. дело № 14161/2016 г., решение № 9256/2016 г., постановено по адм. дело № 6228/2016 г., решение № 1695/2017 г., постановено по адм. дело № 12578/2016 г., решение № 1942/2017 г., постановено по адм. дело 14249/2016 г., по описа на Петчленен състави на ВАС.
Върховният административен съд, петчленен състав намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна.
С решение № 10219 / 02.08.2017 г. по адм. дело № 2385 / 2017 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил заповед № 8121К – 5192 / 21.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на С. К. С. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Присъдил е разноски. Решението е неправилно.
По делото е установено, че със заповед № 365з – 1647 / 14.05.2016 г. директорът на ОДМВР – Варна е разпоредил проверка по повод постъпил сигнал за допуснати нарушения в Трето РПУ – Варна, касаещ задържаните лица. Резултатите от проверката са му били докладвани на 22.06.2016 г. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че от този момент наказващият орган е разполагал с достатъчно данни за нарушението и извършителя. Назначената комисия по проверката е изготвила справка рег. № 365р – 23781 / 20.06.2016 г., която е съдържала данни във връзка със смъртта на В. Е.. Изясняването на случая обаче е продължило с проверката на писмените доказателства, представени пред комисията – разпечатки от [фирма], с резултатите от които С. С. е бил запознат на 15.07.2016 г. Със заповед № 363з – 2635 / 25.07.2016 г. директорът на ОДМВР е разпоредил извършване на проверка по получени данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на областната дирекция, между които и С.. Във връзка с установените обстоятелства последният е бил поканен и е дал обяснения на 03.08.2016 г. Допълнителната проверка е приключила със справка рег. № 436р-23580 / 07.10.2016 г., в която е било предложено всички материали във връзка с реализираните проверки да бъдат изпратени на министъра на вътрешните работи, предвид характера и тежестта на допуснатите нарушения.
Съгласно чл. 204 от ЗМВР наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР за служителите от изпълнителски длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 ЗМВР. Наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 4-6 ЗМВР за служителите от изпълнителски длъжности се налагат със заповед на министъра на вътрешните работи. Длъжността заемана от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е изпълнителска.
След като в хода на дисциплинарното производство се установи, че за извършеното дисциплинарно нарушение следва да се наложи дисциплинарно наказание, което е в компетентност само на министъра на вътрешните работи предвид чл. 204, т. 1 ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР, което не може да бъде наложено от органа по чл. 37, т. 2 ЗМВР, последният е длъжен да изпрати дисциплинарната преписка на министъра на вътрешните работи по компетентност, което е сторено и с предложение пр. рег. № 365р – 4284 / 27.10.2016 г. (л. 40).
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР - дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 г. от извършването му.
Съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. С оглед на изложеното в процесния случай дисциплинарното нарушение се смята за открито съгласно чл. 196, ал. 1 и 2 ЗМВР, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи.
Тричленният състав на Върховния административен съд не е изследвал и дал отговор на важния за производството въпрос – извършено ли е дисциплинарно нарушение и тежестта и характера на същото предполага ли произнасяне от министъра на вътрешните работи.
Произнасяйки се по сроковете във връзка с извършваните проверки, той е допуснал грешки в преценката на доказателствата, част от които не е обсъдил и е достигнал до необосновани изводи във връзка с обстоятелствата, касаещи сезирането на министъра на вътрешните работи.
Несъвместими с правната доктрина и трайната съдебна практика са изводите на съда, че издаденият при липса на компетентност акт е унищожаем.
Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че дисциплинарнонаказващият орган (министър на вътрешните работи) не е спазил двумесечния срок от откриване на нарушението за налагане на наказанието.
Обосновавайки неточно наличието на нарушения на административнопроизводствени правила, тричленният състав на Върховния административен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на относими за спора доказателства, с което е постановил неправилно съдебно решение.
Първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, не е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил необосновани изводи досежно сезирането на министъра на вътрешните работи с оглед уредените в чл. 195 и чл. 196 ЗМВР срокове за произнасяне.
По изложените съображения атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на пето отделение на Върховния административен съд.
Въпросът за разноските, включително и за настоящата инстанция следва да бъде решен при новото разглеждане на делото с оглед изхода на спора.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10219 / 02.08.2017 г. по адм. дело № 2385 / 2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение.
ВРЪЩА делото на друг тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение за произнасяне по съществото на спора. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.