Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Б, против решение № 2130 от 30.03.2018 год. по адм. дело № 83/2018 г. на Административен съд – София-град /АССГ/. Със същото е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 22-160/14.11.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, потвърдено с решение № 17268325 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“

Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено.

Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ – София, не изразява становище по подадената касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Д.Б срещу разпореждане № 22-160/14.11.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, потвърдено с решение № 17268325 от 08.12.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което е прекратен трудов договор № 6, сключен на 01.03.2010 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ между Д.Б и „Универс“ЕАД,ЕИК 831064101, на основание чл. 327, ал. 2 от КТ, считано от 02.09.2015 г.

За да достигне до този резултат административния съд е съобразил факта, че делото се разглежда за втори път. Решаващият състав на АССГ е приел, че след като преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне, същият се е съобразил изцяло с дадените задължителни указания на съда,...