Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) против решение № 7992 от 21.12.2017 г. по адм. дело № 10305/2017 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Представлява се от главен юрисконсулт Е.М и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Н.В, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което счита, че следва да се остави в сила. Представлява се от адвокат С.А и претендира присъждане на сторените разноски в касационното производство.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:
С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил заповед № 03-003/28.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която на Н.В е прекратено служебното правоотношение за длъжността "главен експерт" с ранг IV младши в отдел "Финансови инструменти за развитие" в главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" към агенцията поради съкращаване на длъжността.
Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства:
Жалбоподателката е заемала длъжността "старши експерт" с ранг IV младши в отдел "Финансови инструменти за развитие" в главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" към агенцията, по служебно правоотношение, съгласно заповед № 02-014/28.04.2016 г. на изпълнителния директор. Функционалните й задачи и задължения са очертани в длъжностна характеристика за длъжността главен експерт в отдел "Финансови инструменти за развитие".
Съгласно длъжностното и поименното длъжностно разписание за длъжностите в агенцията, в главна дирекция "Развитие на малки и средни предприятия" са обособени два отдела - отдел "Финансови инструменти за развитие" и отдел "Комуникация и повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия".
С оспорената заповед № 03-003/28.08.2017 г. на директора на ИАНМСП на служителката Н.В е прекратено служебното правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и във връзка с длъжностно и поименно щатно разписание на длъжностите, утвърдено със заповед № РД - 13 - 94 от 28.08.2017 г. на изпълнителния директор на агенцията. С извършената промяна числеността на служителите в отдел "Финансови инструменти за развитие" е намалена от 6 щатни бройки на 5 щатни бройки. Създадена е нова щатна бройка за длъжността "главен експерт - юрист" в отдел "Комуникация и повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия".
При тези фактически обстоятелства, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила, но е материално незаконосъобразна.
Съдът е обсъдил приложимите релевантни правила и въз основа на анализ на относимите правни понятия е достигнал до извод, че при съпоставка между поименното длъжностно разписание, утвърдено със заповед № 12-14/16.05.2017 г. и новото поименно длъжностно разписание, утвърдено със заповед РД-13-94/28.08.2017 г., заеманата от жалбоподателката длъжност е премахната формално - не фигурира в действащото поименно длъжностно разписание. Съдът е приел обаче, че по делото не е установено действителното, реално премахване на присъщите функции и задачи на длъжността, заемана от жалбоподателката. Посочил е, че в докладна записка от 28.08.2017 г. на главния секретар на ИАНМСП, в която са обосновани необходимостта от промени в двата отдела на главна дирекция "Развитие на малки и средни предприятия" не е конкретизирано какви точно обстоятелства са довели до тази необходимост. На следващо място, при съпоставка на длъжностните характеристики на длъжността на жалбоподателката и новоразкритата длъжност, съдът е намерил, че за последната са предвидени различни изисквания: икономист - юрист и нови функции като оказване на правна помощ, процесуално представителство, разработване и даване на становище по проекти на нормативни актове, регламентиращи дейността на малките и средни предприятия и политиката на Министерство на икономиката в областта на иновациите и технологичното развитие. Съдът е счел, че при това положение служителят на новообразуваната длъжност ще следва да изпълнява функции, които са присъщи по-скоро на общата администрация. Изтъкнал е, че юридическото обслужване се извършва от длъжности, заемани само в общата администрация и следва да бъде предвидено изцяло в състава на тази администрация, в какъв смисъл е и чл. 11, т. 6, 9 и 10 от Устройствения правилник на агенцията. Поради това съдът е приел, че в нарушение на закона - чл. 5, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА), чл. 11, т. 6, 9 и 10 от Устройствения правилник на агенцията, в новото длъжностно разписание е предвидена длъжност, чиято характеристика в по-голямата си част съдържа задължения, свързани с правното обслужване на ответника.
Съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В подкрепа на този извод се е позовал на съдебната практика на Върховния административен съд, цитирана в решението. Посочил е, че жалбоподателката е била главен експерт с ранг IV младши, а е оставен на работа друг служител - младши експерт с ранг V младши, т. е. съкратена е щатна бройка на служител с по-високо ниво на заеманата длъжност, а е оставен на работа служител с по-ниско експертно ниво при липсата на каквито и да било мотиви за това решение на органа по назначаване. Това фактическо и правно положение сочи на противоречие с целта на закона, т. к. съкращението на длъжността на служителката не е довело до изпълнение на функционалните задължени от по-малко на брой и по-квалифицирани служители, а оспорената заповед е засегнала права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта на издаване на акта.
При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.
Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби и е достигнал до погрешни правни изводи. Излага доводи, че докладна записка рег. № 93-00-306/28.08.2017 г. на главния секретар на ИАНСМП е направено мотивирано предложение за оптимизиране на административния капацитет на главна дирекция "Развитие на малки и средни предприятия" във връзка с необходимостта от назначаване на служител с юридическо образование, както и други промени в длъжностното и поименното щатно разписание. Обжалваната заповед е издадена при спазена процедура и след утвърждаване на предложените промени от изпълнителния директор на агенцията. Според касатора, налице е реално съкращаване на длъжността, което е както законосъобразно така и целесъобразно. Сочи, че не е имал задължение да извършва подбор и в този контекст не е налице нарушение на принципа за съразмерност, а съдът неправилно, при липса на критерии за такъв, е преценявал целесъобразността на управленското решение на органа по назначаване.
Ответната по касация страна намира за неоснователни възраженията на касатора, а фактическите и правни съображения на съда за правилни и обосновани, по подробно изложени аргументи в писмения отговор и пледоарията по същество.
Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е основателна, по следните съображения:
Неправилно съдът е приел, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от служителката Н.В.П верен извод, че е намален броят на длъжността "главен експерт" в отдел "Финансови инструменти за развитие", т. е. изпълнена е първата кумулативна предпоставка за осъществяване на фактически състав по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, съдът погрешно е приел, че не е налице втората - премахването на длъжността като съвкупност от функции и задачи. При сравнение на представените длъжностни характеристики за длъжността, заемана от жалбоподателката (сега ответна страна) и тази за длъжността "главен експерт - юрист" в отдел "Комуникация и повишаване конкурентоспособността на малките и средни предприятия" е видно, че не е налице идентичност на обема и видовете възложени функции и дейности на двете длъжности. Цитираните от съда дейности за длъжността "главен експерт - юрист" като присъщи за длъжността "юрисконсулт" и обстоятелството, че длъжността "юрисконсулт" е длъжност в общата администрация, не обуславят извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Действително в чл. 11, т. 6, 9 и 10 от Устройствения правилник на ИАНСМП предвижда, че служителите в дирекция "Административна", в която е организирана общата администрация на агенцията - чл. 10, ал. 1, са предвидени функции, присъщи на длъжността юрисконсулт, но такива дейности са предвидени и в главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" - чл. 13, ал. 1, т. 14, 15, 19 и 20, като последната предвижда дейности по правнонормативно обслужване, в т. ч. процесуално представителство по специфични дела, по които Агенцията е страна. В рамките на управленската компетентност, органът по назначаването е преценил по целесъобразност, че следва да намали числеността на длъжността "главен експерт", заемана от служителката Н.В и да разкрие длъжност "главен експерт" с различни функции и задачи и съответно изисквания за заемането й в друг отдел на същата дирекция. Мотивите за това се съдържат в докладна записка на главния секретар на агенцията, която е утвърдена от изпълнителния директор, а тяхната лаконичност не е предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Фактът, че със съкращаването на длъжността на служителката числеността на отдела е намалена под законово установената в чл. 12, ал. 1, т. 7, б. "б" от Наредба за класификатора на длъжностите в администрацията, не е относим към законосъобразността на оспорената заповед. Спазване на изискванията за минимална численост на обособените отдели при предприемане на вътрешна реорганизация на структурните звена в агенцията не е част от нормативните условия за законосъобразност на оспорената заповед, предмет на съдебен контрол.
Неправилно съдът е приел, че органът по назначаването е бил длъжен да извърши подбор при намаляване числеността на длъжността "главен експерт" в отдел "Финансови инструменти за развитие". В хипотезата на съкращаване на длъжността органът по назначаването няма задължение да извършва законово регламентирана процедура подбор между служителите, заемащи една и съща по вид длъжност. Законът му е дал правомощието да определи коя от еднаквите длъжности да съкрати. Не са налице и вътрешни правила за подбор, с които органът би бил длъжен да се съобрази. Поради това приобщените по делото доказателства за атестационните оценки на служителите на длъжност "главен експерт" в отдела и получените допълнителни възнаграждения не се релевантни към спорния въпрос за законосъобразното прекратяване на правоотношението на служителката. В този контекст не е налице нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Органът по назначаването е предприел реорганизация на длъжностите в рамките на общата численост на агенцията, която е обосновал с необходимостта да се оптимизира работата, която изисква структурна и длъжностна промяна на функциите и дейностите, възложени на служителите. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел, при съкращаване на длъжността на служителката.
Предвид изложеното съдът неправилно приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна и издаден в противоречие с целта на закона поради нарушение на принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 1 АПК и е постановил неправилно съдебно решение. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна и в хода на съдебното производство съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Н.В против оспорената заповед № 03-303/28.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от касационния жалбоподател, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, ответната страна Н.В следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура е органът по назначаването - Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, в размер на общо 200лв - по 100лв. за първата и за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7992 от 21.12.2017 г. по адм. дело № 10305/2017 г. на Административен съд - София-град и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В против заповед № 03-003/28.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт" с ранг IV младши в отдел "Финансови инструменти за развитие" в главна дирекция "Развитие на малките и средни предприятия" към агенцията.
ОСЪЖДА Н.В да заплати на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия сумата 200лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението не подлежи на обжалване.