Производството е по чл. 288 ГПК.

С определение от 13.06.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 във връзка с чл. 229, ал. 1, т. ГПК, поради наличие на висящо к. д. № 10/2018 г. по описа на Конституционния съд на РБ.

Налице е произнасяне по поставения въпрос с решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 10/2018 г.,поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Т. – пълномощник на М. К. против въззивно решение № 2/ 4.01.2018 г., постановено от Окръжен съд - Ловеч, по в. гр. д. № 470/2017 г., с което е отменено решение № 179/09.06.2017 г. постановено по гр. д. № 718/2016 г. по описа на Районен съд - Троян и са отхвърлени предявените от М. К. К. срещу Сдружение „Фабриката” обективно съединените искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД. Присъдени са разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът е формулирал следните въпроси: 1. „Относно приложението на чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2 ГПК във връзка с довода, че приложения по делото „трудов договор“ е сключен от лице, което не разполага с компетентност да представлява работодателя“,за който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 230 по т. д. № 1090/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 5 по гр. д. № 822/2011 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 382/06.01.2015 г. по гр. д. № 1558/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 15/16.02.2017 г. по гр. д. № 60077/2016 г. по описа на ВКС, II г. о., ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2. „Относно приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 6 и чл. 75, ал. 1 КТ“. Счита, че е разрешен в противоречие с решение № 810/24.11.2004 г. по гр. д. № 1735/2002 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 582/04.07.2006 г. и твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос води до очевидна неправилност на решението; 3. „Може ли да се приеме, че лице, общо упълномощено от работодателя да подписва всякакви документи, свързани с дейността на предприятието, разполага с представително правомощие да подписва и трудов договор от името и за сметка на втория?“; 4. „Приложима ли е последицата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД в материята на сключване на трудовите договори и ако да – по какъв начин би се предизвикало настъпването на последицата валидиране на сключен договор чрез потвърждаване?”.По отношение на въпросите по т. 3 и т. 4 заявява, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на право.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация – Сдружение „Фабриката“, представлявано от Председателя на УС М. П., подаден чрез адв. Р. Н.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение по исковете с правно основание чл. 215 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 1 513, 23 лв. и лихвата върху главницата натрупана до подаване на исковата молба в размер на – 151, 17 лв. и след тази датата до окончателното издължаване. Исковете са по трудов спор с цена под 5000 лв., като не попадат в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено.

В останалата си част касационната жалба е допустима – подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение по иск по чл. 128 КТ с цена над 5 000 лв. и обусловен от него иск за лихвата върху главницата, натрупана до подаване на исковата молба и след това.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. К. К. против Сдружение „Фабриката“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 215 КТ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 9 035, 16 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2014 г. – 31.12.2015 г., сумата от 1 513, 23 лв., представляваща незаплатена част от командировъчни пари по отчети за извършени командировки в чужбина от 16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г., 01.03.2016 г. и 27.06.2016 г., сумата от 1 288, 34 лв. – законна лихва за забава, начислена върху дължимата сума за неизплатено трудово възнаграждение, както и сумата от 151, 17 лв. – законна лихва за забава, начислена върху дължимата сума на незаплатено обезщетение за командировка.

Окръжен съд – Хасково в правомощията си на въззивна инстанция е отменил първостепенното решение, с което предявените искове са уважени и е постановил решение, с което ги е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Достигнал е до собствени правни и фактически изводи като е направил анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и данните от приетото заключение по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, съобразил е възраженията и доводите на страните. Посочил е, че по делото е представен трудов договор № 2/31.07.2014 г., от който се установява, че М. К. е назначена на длъжност „Мениджър проекти“ в Сдружение „Фабриката“ – гр. Габрово, с уговорено пълно работно време от 09.00 ч. до 18.00ч., месечно възнаграждение в размер на 678 лв., работно място - домът на служителката, определен е срок на договора от 01.08.2014 г. до 31.12.2015 г. Съдът е констатирал, че договорът е подписан лично от служителката, а от името на Сдружение „Фабриката“, представлявано от Д. Д., е положен подписът на М. П., действаща като изпълнителен директор, легитимираща се с пълномощно от 12.10.2012 г. Съдът е анализирал правата, предоставени на пълномощника и е приел, че съгласно Устава на Сдружението само Председателят на Управителния съвет разполага с правото да назначава и освобождава длъжностни лица, с изключение на тези лица, чиито длъжности са изборни. Окръжен съд-Хасково е изискал справка от НАП-В. Т и е установил, че данните относно сключването на срочен трудов договор на 31.07.2014 г. са предоставени в НАП от служителката. Пред въззивна инстанция е прието и писмо с изх.№ 160/20.11.2017 г. от одиторската фирма „О. К 2004” ООД, в което се съдържат сведения, че длъжностната характеристика на М. К. не е подписана от нея и от работодателя й, няма конкретно предоставени данни за внесени осигуровки по трудов договор № 2/31.07.2014 г. за процесния период от време 1.08.2014 г. до 31.12.2015 г., предоставените ведомости и фишове за заплати не са подписани от ръководител на сдружението и за получател на сумата, липсват представени РКО или платежни нареждания, от които да се установи, че работна заплата е реално изплатена, фишовете за заплати на М. П. и М. К. нямат подписи. В съдебно заседание на 17.10.2017 г. служителката предоставила на съда за констатация трудовата си книжка, в която се съдържат данни, че работодатели на М. К. К. са били СД ”Електрон комерс” и „Дариус” ЕООД. При тези данни въззивният съд е намерил, че отношенията между страните по спора били гражданско-правни, а не трудово-правни, поради което и исковете за присъждане на плащания по трудово правоотношение са неоснователни. Посочил е, че трудовият договор е сключен от лице, на което работодателят не е предоставил работодателска компетентност, поради което и липсва основание за възникване на трудово правоотношение. Липсата на трудов договор се подкрепя и от останалите събрани доказателства по делото – уведомленията за трудов договор, подадени от служителката, при липса на изрично пълномощно, липсата на трудово досие на служителката, липсата на вписванията в трудовата книжка, дадените от служителката обяснения във връзка със заплащането на възнаграждението,

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт и по отношение на който да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По отношение на първия формулиран въпрос следва да се посочи, че исковата молба е връчена на ответника на 31.10.2016 г. и в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от Сдружение „Фабриката“, представлявано от изпълнителния директор М. П.. На следващия ден – отново в законоустановения срок, по пощата е подадена молба - уточнение, в която е конкретизирано възражението относно липсата на представителна власт на лицето, сключило процесния трудов договор от името на работодателя. Поставеният процесуален въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, а твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда се опровергават от посочените обстоятелства, поради което той не отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и е безпредметно да се разглежда дали са налице допълнителните предпоставки.

Във връзка с втория въпрос въззивният съд е приел, че трудовият договор е сключен от името на работодателя, от лице без надлежно учредена представителна власт, респективно без работодателска правоспособност и на това основание е счел, че договорът е недействителен, и не е породил правно действие. Не е изследвал дали сключването на трудовия договор е потвърдено от работодателя, поради което се е произнесъл в противоречие с решение № 810/24.11.2004 г. по гр. д. № 1735/2002 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 582/04.07.2006 г. В обхвата на този въпрос се включва и формулираният въпрос в т. 4 от изложението, поради което е излишно изричното му разглеждане. Проблемът относно приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД в трудово-правните отношения обаче се предшества от разрешението на въпроса дали представителят на работодателя в конкретния случай е разполагал с работодателска правоспособност. В този смисъл е въпросът, поставен под т. 3 в изложението. Касаторът намира, че същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но същевременно представя преписи от решение № 33/28.02.2013 г. по гр. д. № 1284/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение № 167/07.07.2014 г. по гр. д. № 7121/2013 г. по описа на ВКС, III г. о. Съществува вероятност поставеният въпрос относно обема на правата, предоставени с така нареченото общо пълномощно, да е разрешен в противоречие с цитираните съдебни решения, поради което по поставените два въпроса следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 1082/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. К. К. против въззивно решение № 2/ 4.01.2018 г., постановено от Окръжен съд - Ловеч, по в. гр. д. № 470/2017 г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 215 КТ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 513, 23 лв., представляваща незаплатена част от командировъчни пари по отчети за извършени командировки в чужбина от 16.02.2015 г., 16.06.2015 г., 06.10.2015 г., 01.03.2016 г. и 27.06.2016 г. и сумата от 151, 17 лв. – законна лихва за забава.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2/ 4.01.2018 г., постановено от Окръжен съд - Ловеч, по в. гр. д. № 470/2017 г. в частта по обективно съединените искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на страните, а в частта, с която е допуснато касационно обжалване не подлежи.

След влизане в сила на определението по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК делото да се докладва на председателя на ІV г. о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: