Р Е Ш Е Н И Е
№ 307/18 г.
гр.София, 13.03.2019 г.
в името на народа
Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 3844/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Д. Д., чрез адв. И. Р., срещу въззивно решение № 190/08.06.2017 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по въззивно гр. д. № 1169/2017 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 553/13.06.2018 г. в хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: с отмяната на чл. 15, ал. 3 ЗС, при действието на който е учредено и реализирано право на строеж върху държавен имот, урегулиран в дворищнорегулационен парцел към 1970 г., отпада ли правото на ползване върху целия имот, признато с отменената норма в полза на суперфициарния собственик; продажба от държавата на земя, върху която е учредено вещно право на строеж с права по чл. 15, ал. 3 ЗС, след отмяната на цитираната норма, на трето лице, извън суперфициара, по реда на ПМС № 235/1996 г., засяга ли валидността на сделката; длъжен ли е въззивният съд да събере поисканите с въззивната жалба доказателства, ако първата инстанция е отказала събирането им при неправилно разпределение на доказателствената тежест и непълнота на доклада.
По тълкуването на чл. 15, ал. ЗС отм. и §1 от ПМС № 235/1996 г. (отм.):
Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗС отм. с ДВ бр. 33/1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), е материалноправна по своя характер, поради което и...