Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е.С с ЕТ „Ем-Ди-Е.С", подадена чрез адв.. Б, против решение № 371/26.09.2018 г., постановено по адм. д. № 355/2018 г. по описа на Административен съд - В.Т.Р се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000414000900-091-001/17.04.2015 г., във върната от ВАС за повторно разглеждане част, относно установените допълнителни задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2012 г. до 31.03.2013 г. в размер на 19 614, 06 лв. и лихви в размер на 5 060, 83 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. за довнасяне в размер на 694 лв. и лихви в размер на 138, 52 лв.; вноски за ДОО в размер на 427, 18 лв. и лихви - 85, 26 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 166, 87 лв. и лихви - 33, 30 лв.; вноски за ЗО в размер на 267, 00 лв. и лихви - 53, 29 лв., или общо 26 540, 31 лв.

В жалбата са посочени касационни оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Оно се твърди, че Административен съд - В. Т не е съобразил задължителните указания по адм. дело № 2786/2018 г. на ВАС, както и че е пререшил някои от фактите, вследствие на което са установени несъществуващи данъчни задължения и се влошава положението на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част, както и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Т, чрез юрк.. Н, сочи в писмена молба доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима, предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално състав на Административен съд – В. Т е отменил оспорения РА в частта по ЗДДС относно определените задължения в размер на 253 лв. по 7 фактури, издадени в периода 01.03.2012 г. - 31.03.2013 г. от доставчиците „Национални дистрибутори“ ЕООД (фактура № 2000208307/27.04.2012 г.), „Е. С“ ЕООД (3 фактури, издадени на 21.02.2013 г. с начислен ДДС в размер на 54, 84 лв.), „Триада маркет енд дистрибюшън“ АД (фактура № 000331161/25.03.2013 г.), „Инкозметикс“ АД (фактура № 3810113615/27.03.2013 г.) и „С. Б“ ЕООД (фактура № 0107066788/24.08.2012 г.). В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна и недоказана и Е.С с ЕТ „Ем-Ди-Е.С" е осъдена да заплати съразмерно разноски, възлизащи на 1 698, 18 лв.

С Решение № 6530 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 2786/2018 г. състав на ВАС, Осмо отделение е отменил постановеното от Административен съд – В. Т решение № 472/20.12.2017 г. по адм. дело № 355/2017 г. в частта, с която е отхвърлено оспорването относно допълнително начислен ДДС за данъчни периоди м. март 2012 г. - м. март 2013 г. (с изключение на отменения данък в размер на 253, 00 лв. по 7-те фактури от доставчиците „Национални дистрибутори“ ЕООД, „Е. С“ ЕООД, „Триада маркет енд дистрибюшън“ АД, „Инкозметикс“ АД и „С. Б“ ЕООД), както и за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 1 492, 19 лв. и лихви - 418, 38 лв., вноски за ДОО в размер на 427, 18 лв. и лихви - 85, 26 лв., вноски за ДЗПО в размер на 166, 87 лв. и лихви - 33, 30 лв., вноски за ЗО в размер на 267 лв. и лихви - 53, 29 лв. и в частта относно присъдените в полза на Дирекция „ОДОП“ - В. Т разноски за сумата над 300 лева. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – В. Т със задължителни указания съдът да съобрази, с оглед всички останали доказателства, подписаните от получателя фактури като признание за получаване на доставките и да изложи конкретни съображения по отношение на кои фактури приема за доказано прехвърлянето на правото на собственост върху стоките; да обсъди възраженията от касационната жалба и ако действително липсва част от процесните фактури да задължи ответника да ги представи; да се възложат задачи на ССчЕ, която да установи налице ли е облагаем оборот към 31.01.2012 г. над 50 000, 00 лева, вземайки предвид фактурите, за които е доказана реална доставка на стоки, както и фактурите, издадени от „ЛО. Б“ ЕООД, по отношение на които има изрично признание за получаване на стоките от страна на ревизираното лице, както и да се изчисли какъв ще е размерът на задълженията по ЗДДС, ЗДДФЛ и КСО, ведно със съответните лихви за процесните периоди. Решение № 472/20.12.2017 г. по адм. дело № 355/2017 г. е оставено в сила в частта относно начисления данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 603, 96 лв. и лихви в размер на 176, 30 лв. Решението на Административен съд – В. Т не е оспорено в отменителната му част и е влязло в сила.

При новото разглеждане на делото Административен съд – В. Т е обсъдил установените факти по делото, взел е предвид всички събрани доказателства – писмени и гласни и при съобразяване с указанията на ВАС, дадени в решение № 6530 от 17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2786/2018 г. е отхвърлил жалбата срещу РА № Р-04000414000900-091-001/17.04.2015 г. относно установените допълнителни задължения по ЗДДС за периода от 01.03.2012 г. до 31.03.2013 г. в размер на 19 614, 06 лв. и лихви в размер на 5 060, 83 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. за довнасяне в размер на 694 лв. и лихви в размер на 138, 52 лв.; вноски за ДОО в размер на 427, 18 лв. и лихви - 85, 26 лв.; вноски за ДЗПО в размер на 166, 87 лв. и лихви - 33, 30 лв.; вноски за ЗО в размер на 267, 00 лв. и лихви - 53, 29 лв. и в полза на Дирекция „ОДОП“ - В.То е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 097, 68 лв.

За да постанови обжалваното решение съдът е установил следното:

С PA № Р-04000414000900-091-001/17.04.2015 г., в частта, потвърдена с Решение № 106/28.04.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. В. Т на ЕТ „ЕМ-ДИ-Е.С“ са установени задължения за ДДС в размер на 31 244, 15 лева (след приспадане на РА в частта за отменения ДДС в размер на 253 лева по седемте фактури, издадени от „Национални дистрибутори“ ЕООД, „Е. С“ ЕООД, „Триада маркет енд дистрибюшън“ АД, „Инкозметикс“ АД и „С. Б“ ЕООД) и съответните лихви, данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 1 492, 19 лв. и лихви - 418, 38 лв., вноските за ДОО в размер на 427, 18 лв. и лихви - 85, 26 лв., вноските за ДЗПО в размер на 166, 87 лв. и лихви - 33, 30 лв., вноските за ЗО в размер на 267 лв. и лихви - 53, 29 лв. Административният съд е счел, че по същество спорните въпроси при повторното разглеждане на делото касаят законосъобразността на установените в следствие извършена на Е.С като ЕТ „Ем-Ди-Е.С“ ревизия по реда на чл. 122 ДОПК допълнителни задължения по чл. 102, ал. 3 ЗДДС, чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО ведно със съответните лихви за процесните периоди, произтичащи от неотчетени приходи от продажби на стоки. Установил е, че процесната ревизия е протекла по особения ред поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

За да постанови обжалвания резултат, при новото разглеждане на делото, съдът е обсъдил доказателствата, представени в хода на първоначалното съдебно производство, приел е допълнителни писмени доказателства, изслушал е заключение по ССчЕ и е изложил следните мотиви:

- относно установените задължения по чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 102, ал. 3 ЗДДС: с РА органите по приходите са приели, че ЕТ е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2008 г., тъй като към 31.12.2007 г. е реализирал облагаем оборот над 50 000 лв., което е изисквало задължителна регистрация до 14.02.2012 г. на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС и начисляване на ДДС за евентуалната последваща реализация на стоките. Съдът е приел, че такъв оборот е достигнат позовавайки се на вариант № 2 на приетата ССчЕ. Изложил е мотиви, че като двустранно подписани търговски документи, фактурите, изследвани от вещото лице имат съдържанието и на приемо-предавателни протоколи, което води до извод за предаването на стоките, предмет на тези първични счетоводни документи. Относно законосъобразността на начислените задължения по реда на чл. 122; ал. 2 ДОПК, вр. чл. 102, ал. 3 ЗДДС, първоинстанционният съд по отношение на неосчетоводените от ревизираното лице фактури, за които със заключението на ССчЕ е потвърдено, че са подписани от получателя, е счел, че стоките по тези фактури са получени и реализирани, но фактурите не са отразени в счетоводството на ЕТ и приходи от продажби не са отчетени. Взел е предвид и фактурите, издадени в процесния период от „ЛО. Б“ ЕООД, за които самата жалбоподателка е признала получаването на стоките по тях и е приел за доказано придобиването на стоките по 199 бр. фактури, в това число издадените от „ЛО. Б“ ЕООД и подписани от получателя и съответно реално извършените разходи за това, както и за приходи от последващата им реализация. В тази връзка е приел, че с РА законосъобразно е доначислен данък по ЗДДС в размер на 19 614, 06 лв. и лихви в размер на 5 060, 83 лв. за ревизираните периоди. В останалата част относно определения ДДС в размер над 19 614, 06 лв. РА е отменен.

- относно установените задължения по чл. 122, ал. 2 ДОПК вр. чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ: с РА за 2012 г. на Е.С е определена данъчна основа за облагане в размер на 9 947, 97 лв., представляваща данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ „Ем-Ди-Е.С“ след приспадане на ЗОВ, върху която е установен дължим данък в размер на 1 492, 19 лева и лихви - 297, 83 лева. Предвид изслушаната по делото ССчЕ и установеното в частта по ЗДДС съдът е извършил множество изчисления и приспадания, като е стигнал до извода, че данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е в размер на 694 лв., а лихвите върху него възлизат на 138, 52 лв. Предвид изложените мотиви РА е отменен за горницата над 694 лв.

- относно установените задължения по чл. 124а ДОПК за ДОО, ДЗПО и ЗО: С РА на Е.С като самоосигуряващо се лице са определени допълнителни осигурителни вноски за 2012 г. за ДОО, ДЗПО и ЗО, изчислени върху установения от приходните органи облагаем доход по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 3 337, 41 лева, представляващ разлика между установеното при ревизията превишение на разходите над доходите в размер на 8 377, 41 лв. и доходът в размер на 5 040, 00 лв., върху който са определени и внесени от самото лице авансовите вноски. Съдът е отчел факта, че РА в частта относно задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и относно облагаемия доход е влязъл в сила и осигурителният доход не е спорен, поради което е приел оспореният акт в тази му част за законосъобразен.

Решението на Административен съд – В. Т е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Съдът обосновано е приел, че облагаем оборот, изискващ регистрация по ЗДДС към 31.01.2012 г. е достигнат от ревизирания ЕТ, позовавайки се на вариант 2 от ССчЕ. Допълнително първоинстанционният съд е изложил аргументи, че за формирането на облагаемия оборот към 31.01.2012 г. от значение са фактурите, издадени на ЕТ от „ЛО. Б“ ЕООД, за които Е.С лично признава в представена в предходното дело пред Административен съд – В. Т молба (л. 184 от адм. д. 355/2017 г.). В молбата се сочи, че доставките действително са получени от служител на едноличния търговец, но фактурите не били включени в приходите на ЕТ. При това положение, неоснователни са твърденията на касатора, че решаващият състав не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВАС по адм. д. № 2786/2018 г.

Несъстоятелни са и доводите на касатора, че съдът е подложил за пререшаване в настоящото производство задълженията на касатора за ДДС за периода м. 02.2011 г. – м. 12.2011 г., установени с РА № Р-04000414000900-091-001/17.04.2015 г., които са били отменени с Решение №106/28.04.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - В.То. Първоинстанционният съд изрично посочва, че с постановения съдебен акт не се установяват нови задължения, а се съобразяват факти и обстоятелства от значение за оптималното и коректно прецизиране на задълженията по РА в частта, която е предмет на разглеждане по делото. В тази връзка настоящият касационен състав следва да посочи, че обстоятелството, че посочените периоди попадат сред 12-те месечни данъчни периоди, които подлежат на проверка за целите на формиране на оборот за регистрация по ЗДДС, не е равнозначно на установяване на задължения за тях, респективно - не е налице пререшаване на окончателно решен спор.

Съдът е изложил мотиви, че посочените във вариант 2 от експертното заключение суми, представляват облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 ЗДДС към 31.01.2012 г., при което за ЕТ е възникнало задължение за задължителна регистрация по ЗДДС на основание посочената разпоредба и касаторът е следвало да бъде регистриран за целите на ЗДДС още към 14.02.2012 г. и да начислява ДДС, какъвто извод е направил и решаващият орган. Съдът е приел, че при ревизията правилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗДДС като този извод се споделя и от касационната инстанция.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира за законосъобразен и изводът, че по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ данъкът за довнасяне възлиза на 694 лв., а лихвите върху него - на 138, 52 лв. Предвид изслушаната по делото ССчЕ и установеното в частта по ЗДДС за реално осъществени доставките на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, то фактурите за тях подлежат на осчетоводяване, както при доставчиците, така и при получателя им – ЕТ. След като това е така и стоките не са налични в търговския обект, то логично е последващото им разходване чрез облагаеми доставки по ЗДДС и съответно генерирането на приходи от продажбата им, които следва да участват при формирането на данъчната основа по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, предвид отпадането на обстоятелствата за облагане с патентен данък (оборотът превишава 50 000, 00 лв.).

Относно задълженията за осигуровки и доколкото изложените от съда правни квалификации не са опровергани от касатора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира за законосъобразен и извода, че установените с РА допълнителни осигурителни вноски са правилно определени. Отчетено е обстоятелството, че оспореният акт в частта относно облагаемия доход е влязъл в сила и въпреки неправилния подход на приспадане на осигурителния доход от 5 040 лв. е взета предвид забраната за влошаване на положението по ДОПК. При определяне на вноските за довнасяне ревизията не е взела под внимание дохода от стопанската дейност като ЕТ „Ем-Ди-Е.С“, което също е в полза на лицето и всъщност не засяга процесните спорни въпроси.

С оглед гореизложеното решението в своята цялост като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Дирекция „ОДОП” - В. Т следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 326 (хиляда триста двадесет и шест) лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 371/26.09.2018 г. постановено по адм. д. № 355/2018 г. по описа на Административен съд - В. Т.

ОСЪЖДА Е.С с ЕТ „Ем-Ди-Е.С“, ЕИК 104114365, да заплати на Дирекция „ОДОП” - В. Т разноски в размер на 1 326 (хиляда триста двадесет и шест) лева за касационното производство.

Решението е окончателно.