Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „Ю. Ю. В“ ООД срещу решение № 7141/29.11.2018г. по адм. дело № 8471/2017г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективирано в решение по т. 2.88 от Протокол № 16631/26.06.2017г., на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е възприел доводите на административния орган за липсата на предпоставки за преиздаване на исканото разрешение, тъй като рекламното съоръжение е поставено в разрез с нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП. Сочи се, на първо място, че разминаването от 5см., представляващо отстояние от пътната настилка, представлява превратно тълкуване и прилагане на закона и такова отклонение е в рамките на допустимата техническа грешка при замерване, и на второ място, това отклонение може да се коригира от собственика на съоръжението чрез намаляване размера на рамката и органа е бил длъжен на основание чл. 30, ал. 2 от АПК да уведоми заявителя за констатираното разминаване и да му даде възможност да отстрани недостатъците в подаденото заявление. На второ място се сочи, че са необосновани изводите на АССГ, че не са изпълнени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП тъй като тази разпоредба не касае рекламни съоръжения разположени в обслужващата зона на пътя, както е с процесното съоръжение и следва да се приложат отстоянията посочени в чл. 15, ал. 1, т. 2а в които граници това съоръжение попада; освен това се сочи, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП визира случаи само когато рекламните съоръжения се намират „преди“ пътен възел, а не след такъв. Не на последно място се твърди, че органа при издаване на обжалвания акт не се е съобразил с нормата на чл. 7, ал. 3 от НСПП и е следвало първо да уведоми собственика на съоръжението, да му даде указания и срок да премести своето съоръжение, така, че да отговаря на новите изисквания, вместо да отказва преиздаване на разрешението, като неправилно първоинстанционният съд е посочил че тази норма е неприложима. Претендират се разноските за две инстанции.
Процесуалният представител на ответната страна, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че постановеното решение на АССГ е правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. При издаване на разрешение за специално ползване следва да са изпълнени общите изисквания по чл. 26, ал. 7 от ЗП и специалните по гл. III от НСПП, което е предпоставка за изпълнение на правнорегламентираната дейност. В случая не са спазени изискванията на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2. и т. 4. При безспорното нарушение правилно административният орган е отказал преиздаване на разрешение.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок на 21.12.2018г., при връчено съобщение за решението на 10.12.2018г. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът е установил, че със заявление вх. № 53-00943/12.06.2017г., касаторът е сезирал Агенция "Пътна инфраструктура с искане, на основание чл. 17б от Наредба за специално ползване на пътищата /НСПП/, да бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътищата № 310/08.04.2009г.
На 15.06.2017г. длъжностни лица на Областно пътно управление – С. З са извършили проверка на рекламното съоръжение, собственост на „Ю. Ю. В“ ООД, изпълнено на път № АМ Тракия км. 169+150 дясно, идентичен с км. 169+097 дясно и са установили следните факти: 1. Рекламното съоръжение не е изградено в съответствие с условията на издаденото от НАПИ/АПИ разрешение за специално ползване на пътищата; 2. РС отстои в целия си габарит на 2.95м. от ръба на пътната настилка и не отговаря на условието на чл. 15, т. 4 от НСПП; 3. РС не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци и 4. РС се намира на 662м. след пътна връзка „АМ Марица“, като е нарушен чл. 15, т. 2 от НСПП. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 152/15.06.2017г.
С протокол № 16631, на свое заседание на 26.06.2017г. Управителния съвет на Агенцията е взел решение за отказ да се преиздаде Разрешение № 310/08.04.2009г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, изградено на път АМ "Тракия" при км. 169+097-дясно.
До дружеството е изпратено писмо изх. № 53-00-4531/26.06.2017г., с което е уведомено, че не са налице основания за преиздаване на разрешение № 310/08.04.2009г., тъй като РС не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП.
Производството е приключило с постановяване на оспорения пред съда отказ за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътища чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 310/08.04.2009г., в което изрично е посочено, че съоръжението отстои на разстояние 2.95м. от ръба на пътната настилка при минимално разрешено отстояние от 3м и че се намира на 662м. след пътна връзка „АМ Марица“, при минимално отстояние от 1 500м.
В настоящия случай фактическите основания /мотивите/ за отказа са посочени в писмото на председателя на УС на АПИ, с което жалбоподателят е уведомен за постановяване на оспорвания административен акт.
Съдът приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да мотивират отмяна на акта, че актът е постановен в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.
Според императивното изискване на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, за да бъде издадено разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на пътя е необходимо последното да отстои не по-малко от 1500 м. от пътни възли за автомагистралите и скоростните пътища и 500 м. от пътни възли и кръстовища - за останалите пътища. В случая за дружеството не е налице основание за преиздаване на Разрешението, поради факта, че експлоатираното от „Ю. Ю. В“ ООД рекламно съоръжение не отговаря на императивните изисквания на чл. 15 от НСПП, тъй като се намира в обхвата на автомагистрала „Тракия“ и отстои на по-малко от 1 500м. от пътен възел – пътна връзка „АМ Марица“ - км. 169+097. По силата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП разрешение за изграждане на рекламно съоръжение може да се издаде ако рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3м. от ръба на пътната настилка. По делото е назначена СТЕ, която дава заключение, че процесното РС в целия си габарит отстои на 2.86м. и че то е на отстояние от 660м. от пътен възел „Оризово“; установено е още че съгласно ЗП, РС на „Ю. Ю. В“ на път АМ Тракия попада в обслужващата зона и че нито преди издаване на оспорвания отказ, нито към настоящия момент са налични свободни точки за преместване на процесното РС. При тези факти решаващия съд е приел, че по делото е недоказано твърдението на жалбоподателя, че процесното рекламно съоръжение отговаря на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП /да отстои на повече от 1 500 м. от пътен възел и на не по-малко от 3м. от ръба на пътната настилка/ за автомагистрала и следователно за дружеството не е възникнало право да бъде преиздадено Разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 310/08.04.2009г. Решението е правилно.
Правилно съдът е приел, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорващият е инициирал административното производство, поради което е уведомен за започването на това производство. Неоснователен се явява и довода, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 от АПК и не е изяснил фактите и обстоятелствата свързани с издадения акт, тъй като видно от доказателствата по делото, административния орган е изяснил спорните обстоятелства касаещи преиздаване на разрешение за ползване на изградено рекламно съоръжение, като е издаден констативен протокол в който тези факти и обстоятелства са посочени.
Правилно е прието от съда, че в отказа са посочени мотивите за постановяването му, а именно: рекламното съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП за поставянето му и по-конкретно: на разстояние по-малко от 1 500 м. след рекламното съоръжение има пътен възел /п. в. Оризово - км. 169+097/ на автомагистрала. Посочени са конкретни факти. Конкретни мотиви се съдържат и в писмото на Председателя на УС на АПИ, във връзка с който е издаден оспорения пред съда акт, както и в протокола от заседание на УС на АПИ, проведено на 26.06.2017г., който е изпратен на жалбоподателя заедно с писмото за отказа.
Правилно е прието, че не са допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила при издавено на акта, които да мотивират отмяната му. От друга страна, отчасти е правилна и преценката на съда относно материалната законосъобразност на акта, но само досежно липсата на предпоставките на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП.
В чл. 15 от НСПП са предвидени няколко хипотези за издаване на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения, като в т. 2 е посочено – че такова се издава ако рекламното съоръжение в обхвата на пътя отстои не по-малко от 1500 м от пътни възли - за автомагистралите и скоростните пътища, и 500 м от пътни възли и кръстовища, а в т. 4 е предвидено че разрешение се издава ако РС в целия си габарит отстои най-малко на 3 м от ръба на пътната настилка, а отстоянието от центъра на носещата му колона до ръба на пътната настилка е не по-малко от 5 м. В конкретния случай за да откаже преиздаване на разрешение за изграждане на РС органа е установил, че това съоръжение е разположено в нарушение на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НСПП.
Настоящата инстанция счита доводите на решаващият съд, за нарушаване изискването на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, за неоснователни. Изрично от заключението на СТЕ се установява, че процесното РС се намира в обслужващата зона на пътя предвид разпоредбата на § 1, т. 6 от ЗП и при това положение меродавна е нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2а от НСПП която норма е специална спрямо общата на т. 2. В чл. 15, ал. 1, т. 2а от НСПП е предвидено, че разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава когато рекламното съоръжение в обслужващата зона на пътя отстои не по-малко от 500м., преди пътни възли и кръстовища и 100м. след тях – за всички републикански пътища. От заключението на СТЕ се установява безспорно че процесното РС отстои на 660м. след пътния възел т. е. РС не е изградено в нарушение на посочената правна норма, а тази специална норма изключва приложението на общата норма на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП.
Правилни са изводите на решаващия съд че РС е изградено в противоречие с нормата на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП, която предвижда че разрешение за изграждане на РС се издава, когато то в целият си габарит отстои най-малко на 3м. от ръба на пътната настилка. От заключението на СТЕ се установява че процесното РС отстои на разстояние от 2.95м. от пътната настилка т. е. в противоречие с правната норма. Довода на касациония жалбоподател, че разликата е едва 5см. и това представлява допустима техническа грешка при измерване не се потвърждава от събрания доказателствен материал, вкл. и от заключението на СТЕ. Другия довод, че това отклонение е можело да бъде коригирано от собственика на съоръжението чрез намаляване размерите на рамката на съоръжението, не намира опора в закона. Изрично в нормата на чл. 13, ал. 3 от НСПП е предвидено, че разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение се издава съобразно един от одобрените от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" типови проекти или съгласуван индивидуален работен проект с администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 5, ал. 2, т. е. за да се издаде разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на РС е необходимо като задължително условие, одобряване на типов или индивидуален проект за това съоръжение, като твърдението, че изграденото РС може да се намали чрез коригиране размера на рамката му води до промяна в структурата на РС, което е в противоречие с одобрения типов или индивидуален проект за неговото изграждане. Издаването на разрешение, вкл. и процедурата по преиздаването е уредена в нормата на чл. 14 от НСПП, където в т. 3 е посочено, като задължителен документ, наличие на съгласуван работен проект от администрацията стопанисваща пътя, в конкретния случай това е Агенция „Пътна инфраструктура“ или декларация-съгласие за изграждане на РС, съответстващо на определен типов проект, съгласно чл. 13, ал. 3 от НСПП. Извършването на каквито и да се корекции по РС представлява нарушаване на одобрения вече индивидуален или типов проект и това е недопустимо. В тази насока изложените доводи на касатора за даване на възможност да извърши промени по структурата на РС са неоснователни и са в противоречие с посочените правни норми.
Настоящата съдебна инстанция приема, че макар РС да не е изградено в противоречие с нормата на чл. 15, ал. 1, т. 2 от НСПП, то е изградено в противоречие с другата посочена в обжалвания акт за отказ норма, а именно тази на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП, като правилно решаващия съд е отхвърлил жалбата на дружеството. Изводите на АССГ за неприложимост в конкретния случай на нормата на чл. 7, ал. 3 от НСПП се споделят от касационната инстанция, предвид на това че нормата касае отнемане на дадено вече разрешение за ползване, но не и когато става въпрос за преиздаване на разрешение за експлоатация. От друга страна видно от заключението на СТЕ преместване на РС е невъзможно поради липса на свободни точки, на които да се премести това съоръжение. В допълнение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от НСПП дава възможност да не се отнемат разрешения за специално ползване, когато РС може да се премести, но нормата е обвързана с тази на чл. 7, ал. 1, т. 3 от същия подзаконов акт т. е. разрешението може да не се отнеме, но само когато се касае за случаи визирани в т. 3 а именно наличие на ново строителство, реконструкция или рехабилитация на пътя, вследствие на които съществуващото РС се явява в нарушение изискванията на чл. 15, ал. 1 от НСПП, като конкретния случай не попада в тази хипотеза, поради липса именно на извършване на каквито и да са строителни действия по пътя.
Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение на АССГ.
С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и Тълкувателно дело № 5/2009г. на Върховния административен съд, следва "Ю. Ю. В" ООД да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7141/29.11.2018г. по адм. дело № 8471/2017г. на Административен съд София – град.
Осъжда "Ю. Ю. В" ООД, представлявано от К.Й, да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" разноски в размер на 100лв. /сто/, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.