Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Р.П от [населено място], О. С против решение № 476 от 5.12.2018 г., постановено по адм. д. № 247/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт.
Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. С., чрез юрисконсулт Димова, моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.
С решение № 476 от 5.12.2018 г., постановено по адм. д. № 247/2018 г., Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на Р.П от [населено място] срещу решение № 1012-20-98#1 от 22.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С. и потвърденото с него разпореждане № 204-00-195-1 от 4.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. С..
В съдебния акт са изложени мотиви относно писмо вх. № 4008-20-16 от 24.04.2018 г. на Главна дирекция „Национална полиция”, с което Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. С. е бил уведомен за извършваната проверка по преписка с вх. № 328600-20312/2018 г. по подадена информация във връзка със завишения брой на изплащани парични обезщетения за безработица, отпускани при прилагане на правилата на Регламент (ЕО) 883/2004 г. В писмото се съдържат данни за лица, живущи на територията на О. С пътували в обособени групи с един и същи транспорт с вероятна дестинация К. И, като в повечето случаи пътуванията са осъществявани в рамките на три дни.
От писмо вх. № 1029-20-723#4 на Областна дирекция на МВР - Смолян, изготвено във връзка със запитване на цитирания административен орган под № 1029-20-723-2 от 3.07.2018 г., след справка в сектор „Български документи за самоличност”, се установява, че е констатирано напускане на страната от Пеева с полет през ГКПП А. С на 7.05.2018 г. и е регистрирано връщане на 10.05.2018 г. В СЕД U002 от 20.08.2018 г. последната дата е отразена като начало на осигурителен период в К. И, продължил до 24.05.2018 г., от който Пеева иска да черпи права по Регламент (ЕО) 883/2004 г. В тази връзка представените от нея писмени доказателства не установяват, че тя е осъществявала „дейност като заето лице“ по смисъла на чл. 1, б. a) от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване в цитираната чужда държава, нито че е била „осигурено лице“ по чл. 1, б. в) от Регламента.
Съгласно член 61, §1 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 4 КСО, при действието на която са били издадени разпореждане № 204-00-195-1 от 4.07.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. С. и решение № 1012-20-98#1 от 22.08.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. С. дава право на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж.
Предвид събраните в хода на административното производство включително и в съдебната му фаза доказателства, несъмнено в случая са налице данни по смисъла на чл. 54, ал. 4 КСО и правилно производството по отпускането на обезщетение за безработица на Пеева е било спряно.
Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила.
Предвид изхода по спора разноски в полза на касаторката не са дължими.
Административният орган е защитаван от юрисконсулт пред настоящата съдебна инстанция, поради което в полза на Териториално поделение на НОИ гр. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 476 от 5.12.2018 г., постановено по адм. д. № 247/2018 г. по описа на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА Р.П от [населено място], О. С, [улица] да заплати на Териториално поделение на НОИ гр. С., със седалище в гр. С., бул. „България” № 12 сумата 100 лв., разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.