Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „ВАРВАРА СОЛАР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р. А“ № 1, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя И.П, против решение № 2283 от 07.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2266 по описа на Административен съд – Пловдив за 2018 г.
С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № ЗО-0296294/05.07.2018 г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция по приходите /НАП/ гр. П..
Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навежда твърдения, че противно на приетото от първоинстанционния съд, в заповедта не се съдържат мотиви относно налагането на мярката и продължителността на срока й. Счита, че нарушението неправилно е определено като такова по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вместо такова по чл. 33 от Наредбата, тъй като за последното е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което заповедта за налагане на принудителната мярка да бъде отменена. Претендира разноски в размер на 75 лева, представляващи платени държавни такси за образуване на производствата пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът - Директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. П., редовно уведомен, с писмено становище, подадено от юриск. М.Т, оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Счита, че нарушението е установено по безспорен начин, а продължителността на срока е определен при излагане на конкретни мотиви. Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:
Подадената касационна жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № ЗО-0296294/05.07.2018 г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в при ТД на НАП гр. П., с която му е наложена принудителна мярка „Запечатване на обект – кафене „LINDO KOFFEE“, находящ се в гр. П., ул. „К.В“ № 15, стопанисван от „ВАРВАРА СОЛАР“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни“.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за правилно установена изложената в заповедта фактическа обстановка, че при проверка от органите по приходите на 30.06.2018 г. в 14:30 часа на търговски обект – кафене „LINDO KOFFEE“, находящ се в гр. П., ул. „К.В“ № 15, стопанисван от ВАРВАРА СОЛАР“ ЕООД, и след извършването на 1 /една/ контролна покупка на 2 /два/ броя еклери на стойност от 1 лев, за която няма издаден фискален касов бон /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/, е нарушена разпоредбата на чл. 3 от Наредбата.
Въз основа на тези констатации решаващият състав е приел за доказано извършването на нарушението, а налагането на мярката – за обосновано, като е изложил мотиви, че при издаването на заповедта не са извършени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
В текста на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на там посочените нарушения, сред които неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е регламентиран с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, според чл. 3 от която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ).
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 30.06.2018 г. в стопанисваният от касатора търговски обект – кафене „LINDO KOFFEE“, при извършена контролна покупка на стойност от 1 лев, заплатена в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ. Това обстоятелство изпълва състава на нарушение на посочената разпоредба и е достатъчно да обуслови задължението на органа по приходите да налижи посочената там административна мярка.
Не може да бъде споделено твърдението, че според изложените в заповедта мотиви нарушението следва да се определи като такова по чл. 33 от Наредбата, вместо по чл. 3 от същата. Разпоредбата на чл. 33 от Наредбата регламентира извършването на операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми при промяна на касовата наличност, извън случаите на продажба. Само по себе си неизпълнението на посоченото задължение е скрепено с налагането на определената в чл. 185, ал. 2 ЗДДС имуществена санкция. Констатирането на подобно нарушение, респ. възможността да бъде наложена посочената санкция, не препятства установяването на друго нарушение от определените в Наредбата и следващите се от това последици.
Очевидно по съответния ред е установено и нарушение, изразяващо се в неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, при което административният орган при условията на обвързана компетентност налага предвидената в закона принудителна мярка. За извършването и констатирането на процесното нарушение е без значение както наличието на касова разлика, така и други нарушения на установените с Наредба задължения.
Неоснователни са и касационните оплаквания за липса на мотиви относно срока на налагане на мярката. Определеният срок от 7 /седем/ дни е по-малък от една трета от максималния по закон и в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че при определяне на продължителността му органът се е ръководил от принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.Аистративният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Не са събрани и обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с наложената мярка за посочения срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
При така изложената фактическа обстановка правилен и в съответствие със закона е крайният извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед, поради което решението му, като незасегнато от наведените в касационната жалба пороци, следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в полза на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П. се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2283 от 07.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2266 по описа на Административен съд – Пловдив за 2018 г.
ОСЪЖДА „ВАРВАРА СОЛАР“ ЕООД, ЕИК 201366742, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Р. А“ № 1, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя И.П да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите гр. П. юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.