Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

"Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, чрез адв. С.Р обжалва решение № 173/19.10.2018 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 308/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане № 55/17.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ относно установените задължения за такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер на 67 395.16 лева и лихви за забава в размер на 26 212.66 лева за периода от 01.04.2012 г. – 17.08.2017 г. по издадено разрешително за водовземане № 31510118/09.12.2008 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната част. Основното оплакване е за неправилна преценка на първоинстанционния съд по валидността на акта. Касаторът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, тъй като не е налице надлежно заместване по силата на изрична заповед, издадена от титуляра на правомощията. Позовава се на мотивите по тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС по т. д. № 4/2002, според което отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице.

Другото оплакване е по отношение законосъобразността на потвърдените от съда лихви за забава. Счита, че публичните вземания за такси не са определени по основание и размер и не са изискуеми, поради което не се дължат лихви.

В касационната жалба се оспорват и изводите на първоинстанционния съд относно оспорването на прококол № СЛ 456/26.07.2017 г. по реда на чл. 193 ГПК.

Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което оспореният акт да се обяви за нищожен или да бъде отменен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от...