Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж” (ОП „РР”) 2014-2020 срещу решение № 1058 от 28.05.2018 г. постановено по административно дело № 73 по описа за 2018 г. на Административен съд Бургас (АС - Бургас), В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № РД-02-36-1314/07.12.2017 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, в частта, с която в т. 1 се отказва верификация и плащане на разходи в размер на 24 000 лева, върната е преписката на административния орган и е осъдено Министерство на регионалното развитие и благоустройство да заплати на О. Г разноски в размер на 514 лева.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за недопустимост на решението и неправилност, поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че обжалваното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК тъй като последното има уведомителен характер. Последното има за цел да оповести бенефициера за резултата от направеното искане за плащане, като общината има право да включи неверифицираните разходи в следващото искане за междинно плащане. Алтернативно намира обжалваното решение за неправилно тъй като фактическите установявания в решението на административния орган напълно съответстват на правната квалификация. По изложените съображения се иска обезсилване на съдебното решение в обжалваната му част, алтернативно отмяната му като неправилно. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представен е списък на разноските.

Ответникът – О. Г, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по възражението за недопустимост на съдебното решение и за основателност, по възражението за несъответствие на решението с чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон.

Върховният административен съд (ВАС), състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение, съставът на АС Бургас е отменил Решение № РД-02-36-1314/07.12.2017 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, в частта, с която в т. 1 се отказва верификация и плащане на разходи в размер на 24 000 лева, върнал е преписката за ново произнасяне по искането на О. Г и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че на основание чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП отм. между О. Г – възложител и "Булпроект" ЕООД, гр. С. З – изпълнител и във връзка с проектно кандидатстване на О. Г по процедура за директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-3.002 "Подкрепа за професионални училища в Р. Б" по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. е сключен договор № 14/16.02.2016 г. за изпълнение на поръчка с предмет "Обследване за енергийна ефективност, изготвяне на сертификат за енергийна характеристика, обследване на установяване на техническите характеристики и изготвяне на технически паспорт на ПГЕЕ гр. Г." във връзка с проектно кандидатстване на О. Г по процедура за директно предоставяне на БФП BG16RFOP001-3.002 "Подкрепа за професионални училища в Р. Б" по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. на обект: ПГЕЕ гр. Г., включващ следните сгради предмет на обследването: Учебна сграда с 3 надземни етажа и сутерен с площ ЗЗ0 м2, със ЗП – 586 м2 и РЗП около 2 100 м2 и Учебни работилници – сграда на 1 етаж със ЗП 1 900 м2. Представени са офертата на "Булпроект" ЕООД и количествено-стойностна сметка за основните видове проучвателно-проектантски работи и други услуги на обекта.

На 05.12.2016 г. между ръководителя на УО на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 и О. Г като бенефициер е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020, процедура за директно предоставяне BG161RFOP001-3.002 "Подкрепа за професионалните училища в Р. Б" № от ИСУН – BG16RFOP001-3.002-0006-С01, № РД-02-37-289 от 05.12.2016 г., за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-3.002-0006 "Реконструкция (основен ремонт) на Професионална гимназия по енергетика и електротехника гр. Г., УПИ I, кв. 58 – учебна сграда и учебни работилници". Представени са и общите условия към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

Във връзка с направено искане за междинно плащане по договор за БФП № BG16RFOP001-3.002-0006-С1 на О. Г – "Реконструкция (основен ремонт) на Професионална гимназия по енергетика и електротехника гр. Г., УПИ І, кв. 83 – учебна сграда и учебни работилници" от МРРБ, Главна дирекция "Стратегическо планиране и проекти за регионално развитие" до кмета на О. Г е изпратено писмо с изх. № 99-00-6-1758 (10) от 09.10.2017 г., с което го уведомяват, че в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е необходимо да представи коригираните и/или допълнени документи, съгласно констатациите в писмото в срок до 5 работни дни от получаването му. Посочено е, че същите следва да бъдат приложени към пакета отчетни документи в ИСУН 2020 в съответната секция, като се спазва "Инструкция за бенефициентите по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. относно отчитането на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 и отчетните документи", като следва да уведоми управляващият орган за осъществените корекции чрез изпращане на нова съобщение в раздел "Кореспонденция".

Във връзка с точка 3.2 от това писмо от "Булпроект" ЕООД до О. Г е изпратено писмо, с което поясняват, че тъй като дейностите - обследване за енергийна ефективност и издаване на сертификат се извършва само от фирми лицензирани по енергийна ефективност (ЕЕ) (консултанти по ЕЕ – регистър по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ) от Агенция за устойчиво енергийно развитие, "Булпроект" ЕООД е сключил договор за изпълнение на тези дейности с фирма "Е. С. С" ООД, притежаваща необходимия лиценз.

На 16.10.2017 г. от О. Г са били дадени допълнителни пояснения и обяснения към Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-3.002-0006-C01/05.12.2016 г. по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. по всяка една от посочените точки.

На 17.10.2017 г. документите към постъпилото искане за междинно плащане по ДБФП № BG16RFOP001-3.002-0006-C01 по проект "Реконструкция (основен ремонт) на Професионална гимназия по енергетика и електротехника гр. Г., УПИ І, кв. 83 – учебна сграда и учебни работилници" на О. Г са били изпратени до Началник на отдел "Моноторинг", ГД СППРР, МРРБ.

При извършен предварителен контрол преди верификацията на договор № BG16RFOP001-3.002-0006-C01 са констатирани съществени нарушения, които биха могли да имат финансово влияние, и които водят до съмнение за извършена нередност и до вероятност за налагане на финансови корекции, съгласно Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57 от 28 март 2017 г. На 24.10.2017 г. до Началника на отдел "КОПН", ГД "СППРР", МРРБ е изпратен контролен лист – приложение 9-1Б от Наръчника за управление и изпълнение на ОПРР 2014-2020 (НУИОПРР), съдържащ констатираните съществени нарушения.

До кмета на О. Г на 13.11.2017 г. е изпратено писмо, с което е съобщено за регистриран в Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. сигнал за нередност № 159, а на 07.12.2017 г. писмо относно приключване на процедурата по одобрение на искане за плащане № 2 (междинно) по договор за предоставяне на БФП № BG16RFOP001-3.002-0006-С01 с бенефициент О. Г по Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 -2020 г., към което е приложено Решение за отказ от верификация и Верифицирани разходи по разходооправдателни документи.

От същата дата е и оспореното решение, с което В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ се отказва на О. Г верификация и плащане на разходи по т. 1 в размер на 24 000 лева с ДДС, отчетени в искане за плащане № 2 (междинно), поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) условия, на основание чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗОП отм. във връзка с чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) (ЗЕЕ) и чл. 2.6 от сключения Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 (АДПБФП) № BG16RFOP001-3.002-0006-С01 от 05.12.2016 г. между МРРБ и О. Г.

Видно от представената по делото заповед № РД-02-36-902/25.08.2017 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, към момента на издаване на оспореното решение Д.Н, зам. министър на регионалното развитие и благоустройство, е определена за Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г.

Въз основа на така установеното съдът е приел, че обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

След анализ на разпоредбите на чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ и общите условия за допустимост на разходите регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ, съдът е приел, че позоваването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ не съответства на изложените фактически обстоятелства, които не обосновават приложението на посочените правни норми. Според съда конкретно изложени обстоятелства за недопустимост на разходите по посочените точки на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ липсват в решението. Изложени са мотиви за нарушение на ЗОП отм. от страна на О. Г, което е посочено, че води до нарушение на сключения Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 № BG16RFOP001-3.002-0006-С01 от 05.12.2016 г., между МРРБ и О.Г.Р на чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ е посочена единствено в диспозитива на решението, без от УО да са изложени мотиви за това как установените нарушения на ЗОП отм. водят до липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ условия за това разходите да се считат допустими.

По тези съображения обжалвания административен акт в частта му по т. 1 е отменен, делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в раздел II „Плащания, верифициране и сертифициране на разходи”, глава пета ЗУСЕСИФ. Съгласно тези разпоредби, междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.

Съответен на материалния закон е изводът на АС Бургас, че оспорваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Обстоятелството, че разходът може да бъде включен в следващо искане за плащане, не обосновава липсата на правен интерес от обжалване на постановения отказ от верификация тъй като именно в производството по обжалване на отказа, ще бъде извършен контрол за законосъобразност върху фактическите и правни основания за постановяване на отказа.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от административния акт не става ясно всяко едно от установените нарушения на ЗОП отм. , ЗЕЕ и Административния договор към кое от посочените в диспозитива на решението правни норми са относими, за да се приемат съответните разходи за недопустими. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното решение под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициера разходи не са допустими е на ръководителя на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1058 от 28.05.2018 г. постановено по административно дело № 73 по описа за 2018 г. на Административен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № РД-02-36-1314/07.12.2017 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020, в частта му по т. 1, върната е преписката на административния орган и е осъдено Министерство на регионалното развитие и благоустройство да заплати на О. Г разноски в размер на 514 (петстотин и четиринадесет) лева.

Решението е окончателно.