Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба от К. С. К. и от Р. И. К. - и двамата от [населено място] против решение № 202 от 10.11.2015 година по адм. дело № 135/2015 година на Административен съд Смолян. Обстоятелствено са релевирани доводи за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че съдът е следвало да съобрази влязлото в сила Решение № 97 от 22.07.2015г. постановено по гр. дело № 16/2015г. на Районен съд [населено място], с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за установено по отношение на О. [ място], че К. С. К. е собственик по давностно владение на недвижим имот-поземлен имот 31111.11.52 по одобрената кадастрална карта на [населено място] със заповед № РД-18-75 от 15.07.2008г. на ИД на АГКК [населено място] при граници на имота: ПИ 31111.36.90, ПИ 31111.11.51 и ПИ 31111.11.54, с площ на имота 222 кз. м., повдигнат в зелен цвят на скица № 2 от заключението на вещото лице.

Ответната страна – кмета на [община] не ангажира становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна Д. Ж. А. чрез процесуален представител адв. К. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.

Заинтересованата страна В. Ж. А. не ангажира становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото, включително и новоприетите в съдебно заседание, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в законоустановения указан от съда 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния административния съд...