Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. [] моли да бъде отменено решение № 7547/08.12.2014г. по адм. д.№ 2310/2013г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2141202479/30.05.2012г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция „ОДОП”-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] против РА № 2141202479/30.05.2012г. на ТД на НАП-С. в частта, с която са определени задължения по ЗДДС 49 800лв с лихви и задължения по ЗКПО за 2008г. 47 311, 87лв с лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на [фирма] за периода м. 9 – 12.2008г. и м. 5.2009г. с предмет по договора да организира и следи за излъчването на рекламен видео клип на ревизираното лице от кабелните оператори „Канал 0” и „ТВ микс”. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги не са осъществени, поради което не е налице данъчно събитие по чл. 9 от ЗДДС по авансовите фактури. В частта по ЗКПО финансовият резултат е увеличен с разходите по фактурите по неосъществените доставки на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил подробно доказателствената стойност на представените сертификати и спецификации, и правилно е приел, че не установяват излъчване в кабелните оператори на рекламен видео клип за ревизираното лице. Сертификатите са издадени от рекламни агенции, а не от кабелните оператори и не са годно доказателство за излъчването на рекламен материал за дейността на ревизираното лице. Спецификациите са подписани от Г. С. или негов заместник, а върху тях е поставен печат на кабелен оператор, поради което правилно са преценени от съда като негодни да установят описаните в тях факти за бройки излъчвания в кабелния оператор, чийто печат е положен в спецификациите. Правилен е изводът на съда, че предмета на доставката „да организира и следи за излъчването на рекламен видео клип” не е установено какви действия изисква от доставчика [фирма] за изпълнение, за осъществяване на което не са представени доказателства. В съответствие с процесуалните правила съдът не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице, което е изработено по представените по делото доказателства и изпратени справки от прекия и предходните доставчици без да е извършена проверка в счетоводствата им, поради което предвид чл. 51 и чл. 54 от ДОПК данните в справките не е проверено дали са налични в компютрите, от които са направени, нито е извършена проверка за редовността на водене на счетоводствата, без установяването на която представените справки нямат доказателствена стойност за отразените в тях обстоятелства.

Съдът е обсъдил относимата практика на СЕС и в съответствие с нея е приел, че използването на фактури с невярно съдържание от ревизираното лице установява неговата недобросъвестност. Правилен е изводът на съда, че счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно, за да се приеме, че договорените услуги са осъществени и резултата от тях е предаден на ревизираното лице.

Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от съда като след направените доводи в писмената защита на ответника за недобросъвестност на ревизираното лице не е отменил определението си за даване ход по същество и не е дал възможност на жалбоподателя да представи доказателства за неоснователност на тези доводи. В решението съдът изрично е цитирал т. 32 от решението по дело С-414/10 на СЕС, в което съдът на ЕС приема, че националният съд следва да откаже прилагане на правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни от преписката се установи, че правото е упражнено по измамен начин. В цитираното решение СЕС приема, че изводът за упражняване на правото по измамен начин може да бъде направен за пръв път и от съда. В случая с определение от 28.03.2013г. съдът е дал указания на жалбоподателя, че следва да представи доказателства за установяване на фактите, от които черпи благоприятни правни последици, с което е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страните какви са доказателствените им задачи в процеса.

Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗКПО за 2008г. на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правилен е изводът на съда за приложимост и на чл. 26, т. 2 и чл. 10 от ЗКПО в този случай. Законосъобразно в РА е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2008г. с разходите по фактурите, доставките по които не са осъществени на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Неправилно съдът е приел, че е приложим и чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО като в РА не са признати и приходите, каквито данни в РА и РД няма. Чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО не е приложим в случаите на неосъществени доставки, от които не могат да се формират приходи, които да бъдат приспаднати по цитираната разпоредба. Пропускът не се отразява на крайните правилни изводи на съда и не е основание за изменение на решението в частта на мотивите.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 3439, 41лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7547/08.12.2014г. по адм. д.№ 2310/2013г. на Административен съд-София град.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-С. 3439, 41лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.