Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], подадена от управителя на дружеството П. Л., срещу решение № 2749 от 13.12.2014 г. по адм. дело № 300/2013 г. по описа на Административния съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1760 от 21.12.2012 г., издадено от Началника на Митница – П., с което е отказано възстановяване по искането на дружеството мито в размер на 31 801.17, като дължимите лихви върху начисленото задължение за антидъмпингово мито – 2 616 лв. и ДДС – 523.21 лв. се дължат на общо основание.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост – касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в решението на първоинстанционния съд липсват каквито и да е мотиви и изводи относно изложените в първоинстанционната жалба основания за нищожност и незаконосъобразност на процесното решение, издадено от Началника на Митница – П.. Иска се отмяна на решението.

Ответникът – Началникът на Митница – П. оспорва касационната жалба чрез процесуалния представител юрк. С..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Административният съд – П. е бил сезиран с жалба срещу решение № 1760 от 21.12.2012 г., издадено от Началника на Митница П., с което е отказано възстановяване по искането на дружеството мито в размер на 31 801.17, като дължимите лихви върху начисленото задължение...