Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на К. А. И., представен от адв. К. К., срещу решение № 1236/29.05.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3881 по описа за 2014 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 031401637/04.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В.. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са доводи му са за опущения на съда в процеса на доказване заради отказа му да цени писмени и гласни доказателствени средства, установяващи връщането на заеми като основание за получаване на парични средства по банковите му сметки в ревизираните периоди, което изключва полученото като доход. Към установените със заключението на ССЕ факти отнася разполагаемостта на предоставените в заем суми. Сочи източника на средствата за предоставяне на заемите. Отричапредпоставките за провеждане на ревизията пореда на чл. 122-124 ДОПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ДОПК, в тежест на К. И. са установени задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010, 2011 и 2012 г. в размери съответно 14 594.44 лева, 36 643.58 лева и 3...