Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Директора на Дирекция „ОДОП”-В. моли да бъде отменено решение № 2673/24.11.2014г. по адм. д.№ 2171/2014г. на АС – Варна в частта, с която е отменен РА № 031303427/03.02.2014г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдени юрисконсултско възнаграждение.

Втора касационна жалба е подадена от [фирма] против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС и ЗКПО с лихви като неправилно. Поддържа, че са изпълнили поръчка на клиент, поради което фактурите за доставката предхождат по дата фактурите за получаване на стоката. Моли жалбата против РА да бъде уважена и в тази част като му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031303427/03.02.2014г. на ТД на НАП-В. в частта, с която е определено задължение по ЗДДС 7324лв и в частта за определен допълнителен корпоративен данък 3642, 65лв като жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит 14 609, 29лв с лихви по ЗДДС за периода м. 8 и 9.2010г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е определен корпоративен данък за 2010г. за внасяне 7304, 64лв с лихви на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10...