Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от [фирма], със седалище [населено място] чрез пълномощника адв. К., и от Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място].

[фирма] обжалва решение № 487/14.12.2015 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 492/2015 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04001514000733-091-001/30.03.2015 г. потвърден с Решение № 270/23.06.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в оспорената част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - [населено място] оспорва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № Р-04001514000733-091-001/30.03.2015 г. потвърден с Решение № 270/23.06.2015 г. на Директора на Дирекция „ОДОП"- [населено място] при ЦУ на НАП, в частта му с която е отказано право на приспадане да данъчен кредит за данъчен период м. 12. 2009 г. в размер на 2530 лв. и начислена лихва за забава в размер на 972, 85лв.

Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от търговеца и за основателност на касационната жалба, депозирана от Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място] в подробно писмено изложение по съществото на спора.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост прие за установено следното.

Двете касационни жалби са допустими, тъй като са подадени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество са неоснователни.

Предмет на спора пред административния съд е бил РА № Р-04001514000733-091-001/30.03.2015 г., с който е отказано преотстъпване на корпоративен данък в размер на 13802, 60 лв. за 2009г. и в размер на 8701, 36лв. за 2010г. и лихви, както и относно отказано право на приспадане да данъчен кредит за данъчен период м. 12. 2009 г. в размер на 2530 лв. и начислена лихва за забава в размер на 972, 85лв.

За да постанови обжалваният резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По касационната жалба на дружеството:

За да достигне до формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: За 2009 г. [фирма] е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 13 802.60 лв. и 8701, 36лв. за 2010г. на основание чл. 189б от ЗКПО. Към 31.12.2009 г. дружеството е имало неплатени задължения за лихви за забавено плащане на ДДС в размер на 135.38 лв., а за 2010г. – 4, 43лв., При тези констатации органите по приходите са приели, че независимо, че са налице специалните предпоставки по чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2009г. и 2010г., то не са спазени общите изисквания за преотстъпване по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2009г. и 31.12.2010г. дружеството има невнесени задължения за лихви, начислени за неизплатени в срок задължения по ЗДДС. В резултат на това, с РА са установени задължения за корпоративен данък в размер на преотстъпения данък и следващите се лихви за забава.

След анализ на предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък, регламентирани в чл. 167, ал. 1 ЗКПО, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице пречката по т. 3 от цитираната разпоредба. Счел е, че след като ревизираното дружество към 31.12.2009 г. и 31.12. 2010 г. има изискуемо и неизплатено задължение за лихви за данъци, то е ирелевантно, че същото не подлежи на принудително изпълнение. Невнесените в срок задълженията за ДДС, за забавата по които е начислена лихва, са установени със справка-декларация, а тя е едно от изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 от ДОПК.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В случая липсва спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху тълкуването на разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общите изисквания за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък са регламентирани в чл. 167, ал. 1 ЗКПО, съобразно който към 31.12. на съответната година ДЗЛ следва да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2 и лихви, свързани с невнасянето в срок на тези задължения. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, при безспорната установеност на обстоятелството, че към 31.12.2009 г. и 31.12. 2010г. дружеството има изискуеми задължения за лихви върху просрочени задължения за ДДС, установени със справка - декларация, определящо е тълкуването на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО в контекста на въпроса необходимо ли е и лихвите, свързани с невнесените в срок публични задължения по т. 1 и т. 2 да подлежат на принудително изпълнение.

Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал. 2 на същата норма изрично са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: ревизионен акт, независимо дали е обжалван, декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. Граматическото и систематично тълкуване на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО не дават основание да се приеме, че освен невнесените в срок публични задължения и лихвите, определени по основание и размер с програмен продукт, ползван от НАП, също следва да се подлежащи на принудително изпълнение. Както касаторът обосновано поддържа, задължението за лихви е акцесорно и следва главното задължение, но само за него разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО изрично сочи, че следа да подлежи на принудително изпълнение. Да се приеме, че същото условие следва да е налице и спрямо лихвите би означавало да се вложи разширителен смисъл в нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, която в качеството си на данъчна разпоредба следва да се тълкува стриктно. Ето защо като е приел, че изводът за установеност на пречката за преотстъпване на данъка по чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО е обусловен само от наличието към 31.12 на определени по основание и размер лихви за забава, без да е необходимо същите да подлежат на предварително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1 ДОПК, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.

В частта по ЗДДС - ревизията обхваща периодите 01.01.2007 г. до 31.07.2011 г. С РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството общо в размер на 93 143.11 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

По касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ [населено място]:

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразността на РА в частта касаеща отказано право на приспадане да данъчен кредит за данъчен период м. 12. 2009 г. в размер на 2530 лв. и начислена лихва за забава в размер на 972, 85лв.

В тази част решението е законосъобразно и обосновано.

Правилно първоинстанционният съдът е приел, че сключеният между [фирма] и [фирма] договор за консултантска услуга е изпълнен и данъчното събитие е настъпило едва с одобряването на [фирма] по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година" през м. 12.2009 год. Страните са договорили авансово плащане при подписване на договора и окончателно плащане в 7 дневен срок след подписване на договора между възложителя и ДФ „Земеделие". Докато не е бил одобрен проекта, не е било налице основание за плащане на окончателната сума. Едва с одобряване на проекта от ДФ"Земеделие" е налице надежно оценяване на резултата от доставката на услуга по смисъла на чл. 7.1. от СС 18 Приходи. Предвид на това договорът за услуга е бил изпълнен, респ. данъчното събитие е настъпило след като ревизираното лице е било одобрено по „Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 година" от ДФ „Земеделие", а не с изготвяне на бизнес плана и предаването му с приемо - предавателен протокол от 22.07.2009 година.

С оглед на това, законосъобразно съдът приема, че данъчното събитие е настъпило през м. 12.2009 год., когато резултатът от сключения между страните договор за услуга е бил налице.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 161 ДОПК, на Дирекция „ОДОП“ [населено място] следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, по компенсация в размер на 1330, 47 лв.

Предвид гореизложеното, Върховния административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 487/14.12.2015 г. на Административен съд – В. Т, постановено по адм. д. № 492/2015 г.

ОСЪЖДА [фирма] [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. “ген. С.“ № 8, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя П. Р. Й. да заплати на Дирекция „ Данъчно - осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП разноски в размер на 1330, 47 лв. / хиляда триста и тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.