О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320

[населено място], 03.02.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№44/2026г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Нимаг 2024“ЕООД срещу определение №1150/29.09.2025г. по в. гр. д. №531/25г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение №434/01.08.2025 г.

В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържат се доводи, че делото, по което е постановено въззивното решение е гражданско, а не търговско, както е приел въззивният съд, за да приложи нормата на чл. 280 ал. 3 т. 1 предл. 2 ГПК. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото за администриране на подадената касационна жалба.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане съставът на окръжния съд е приел, че постановеното от него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, тъй като е по търговски спор с цена на иска 16 641, 53 лв. С оглед това въззивният съд е върнал подадената от дружеството – частен жалбоподател касационна жалба, съобразно правомощието му по чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК.

Така постановеното определение е правилно.

Производството по делото е образувано по искова молба от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ против „Нимаг 2024“ ЕООД, с която се претендира заплащане на сумите 15 644, 62 лв., представляваща неплатена наемна цена по два договора за наем на ресторант и част от тераса, находящи се във Военен клуб в [населено място] за периода м. 11.2021г. – м. 03.2022г. и обезщетение за забава в размер на 996, 91 лв. за периода 25.03.2022г.-31.03.2022г.

Разпоредбата на чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. 2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк. д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл. 365 ГПК, делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните.

Делото, образувано пред Районен съд Г. Д. е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с искане за присъждане на вземания на ищеца, произтичащи от договор за наем, страна по който е търговец, за който той представлява сделка, сключена с цел осъществяване на търговска дейност – предоставяне на ресторантьорски услуги. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. 2 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на депозираната пред въззивния съд касационна жалба. Същата правилно е била върната, с оглед правомощието на съда, предоставено му с разпоредбата на 286 ал. 1 т. 3 ГПК.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №1150/29.09.2025г. по в. гр. д. №531/25г. по описа на Благоевградски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: