Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест * трудова злополука * обезщетение за бъдещи вреди * периодични плащания * неимуществени вреди * трайно намалена работоспособност

РЕШЕНИЕ

№ 47

София, 17. февруари 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3805 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 173/24.04.2015 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 206/2015, с което е потвърдено решение № 67/16.01.2015 на Врачанския районен съд по гр. д. № 2986/2014 в частта, в която са уважени предявените искове за сумата 10.099, 98 лева обезщетение за имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин.

По поставения материалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че обезщетението при деликт може да компенсира и бъдещи вреди, когато те произтичат от увреждането и тяхното настъпване е сигурно, а размерът им – установим. При трудова злополука обезщетение за бъдещи вреди се дължи, когато е доказана трайна нетрудоспособност на работника, настъпила в резултат на трудовата злополука. Когато вредите за бъдеще време са установими, т. е. увреждането има траен или необратим характер, това обстоятелство може да бъде отчетено при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, но когато в имуществената сфера на пострадалия вредата ще настъпва периодично, обезщетението за...