О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 180

гр.София, 16.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 501/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 177 от 23.10.2015 г. по гр. д.№ 418/ 2015 г. С него частично е потвърдено и частично е отменено решение на Пловдивски окръжен съд по гр. д.№ 2037/ 2014 г. и като краен резултат П. на Р. Б. (П.) е осъдена да заплати на касатора 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление по дознание № 698/ 2012 г. по описа на РУП К., като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв искът е отхвърлен.

С. А. обжалва решението в отхвърлящата иска му част, а П. на Р. Б. не е подала касационна жалба, поради което в частта, в която искът е уважен до размер 2 000 лв, въззивното решение е влязло в сила.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване правния въпрос за „подхода на съдилищата и начина на определяне на размера на обезщетението, съгласно и съобразно предвидения и заложен в чл. 52 от ЗЗД критерий „справедливост”. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че по него има противоречива практика, наред с това –...