Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - П. против Решение № 6 от 05.01.2015 г. по адм. дело № 1180/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ХІІ състав, с което е обявен за нищожен Акт за установяване на задължение № 1400473 от 14.01.2014 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 140 от 21.03.2014 г. на териториалния директор на НАП [населено място], с който на [фирма] е определено задължение по подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2400И0039637 от 09.03.2013 г. за данъчен период 01.01.-31.12.2012 г. в размер на 68, 67 лева ведно с лихвите за забава върху тази сума от 5, 52 лева, както и ТД на НАП [населено място] е осъдена да заплати на дружеството разноски в размер на 410 лева.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че е спазена процедурата за издаване на АУЗД при наличие на материалноправните предпоставки за това – установени несъответствия в подадена от лицето ГДД по чл. 92 от ЗКПО, които засягат размера на задължението, и същите не са отстранени по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК, след като лицето е поканено за това. Поддържа, че съобразно действащата законова уредба изборът на реда за установяване на задължения за данъци и осигуровки по чл. 106 ДОПК (предварително установяване) или по чл. 108, ал. 1 ДОПК (окончателно установяване чрез ревизия) се извършва от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Счита,...