Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от Председателя на Общински съвет [населено място] (ОбС [населено място]), срещу Решение № 99 от 29.05. 2015 г., постановено по адм. дело № 509/ 2014 г. на Административен съд С. З (АС С.).

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Кмета на [община] [населено място] не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на съда, че решението на общинския съвет е прието в нарушение на изискванията за излагане на мотиви, при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с целта на закона. Посочват се липсата на мотиви в издадения административен акт. Намира, че ОбС [населено място] е изменил общия размер на разходите в частта за местни дейности в нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗПФ и в противоречие с регламентираната забрана на чл. 126 от ЗПФ. Приема постановеното решение на Старозагорския административен съд, за законосъобразно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

Производството пред Административeн съд отм. а З. е образувано по жалба на Кмета на [община] [населено място], против Решение № 789 по Протокол № 49 от проведено на 31.10.2014г. заседание на Общински съвет- [населено място], с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, чл. 5, ал. 1, т. 5 от Правилник за организацията на дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация (ПОДОС) и в съответствие с разпоредбите на чл. 124, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) (ЗПФ) и чл. 27, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията и реда за съставяне на тригодишна бюджетна прогноза за местните дейности и за съставяне, обсъждане, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет на [община] [населено място] (Наредбата), е изменена разходната част на бюджета в частта на местни дейности, като е намалена разходната част за дейност 2849 „Други дейности по транспорта, пътищата, пощите и далекосъобщенията”, § 4301 „Субсидия за текуща дейност” в размер на 140 000 лв. и е увеличена разходната част за Дейност 2998 „Резерв”, §00-98 „Резерв за непредвидени и неотложни разходи” в размер на 140 000 лв.

Според АСС. оспореното Решение № 789/ 31.10.2014г. на ОбС- [населено място] касае изменение на разходната част на годишния бюджет на [община] [населено място] за 2014 година, като е прието от материално и териториално компетентния административен орган.

За да отмени решението на ОбС от съда се стига до извода, че същото е прието в нарушение на изискванията за излагане на мотиви, при допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита се, че в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 74 от АПК, в оспореното решение и в приобщените по преписката документи във връзка с неговото приемане не се съдържат мотиви – фактически основания, обусловили промяната в разходната част на бюджета на общината.

Посочва се, че обжалваното решение на ОбС– [населено място] е прието при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е нарушен чл. 27, ал. 4 от Наредба за условията и реда за съставяне на тригодишна бюджетна прогноза за местните дейности и за съставяне, обсъждане, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет на [община] [населено място]. Отбелязва се, че същото е в противоречие с материалния закон, тъй като приетото изменение на бюджета, доколкото се свързва с изменение на общия размер на разходите с предназначение за местни дейности, се явява в нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗПФ и чл. 126 от ЗПФ.

На последно място се констатира, че решението на Общински съвет– [населено място] не съответства и на целта на закона - да се осигури обезпеченост през съответната бюджетна година на делегираните от държавата и на местните дейности, като отнемането в хода на бюджетната година на предвидените в разходната част на бюджета средства с такова предназначение /в случая в размер на 140 000 лв./, накърнява правото на потенциалните потребители на съответните публични услуги, да ги получат.

Предвид тези съображения се счита, че Решение № 789 по Протокол № 49 от проведено на 31.10.2014г. заседание на Общински съвет- [населено място] се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция на ВАС трето отделение счита, че решението на АССтЗ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правилни са изводите на административния съд, че решението на общинския съвет е прието в нарушение на изискванията за излагане на мотиви, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.

Действително, както твърди касационният жалбоподател в процесното решение на ОбС, са изложени фактически и правни основния обусловили неговото приемане. От друга страна АСтЗ правилно е приел, че в решението не се посочени какви са новите обстоятелства по смисъла на чл. 156, ал. 3 от АПК, които са обусловили промяната в разходната част на бюджета на общината.

Законосъобразно от решаващия съд е прието, че мотиви, относно това кое налага повторното приемане са необходими. Обжалваното решение е прието повторно, непосредствено след оттегляне от ОбС- [населено място] на административен акт със същото съдържание като оспорения и предмет на висящ съдебен процес (адм. дело № 474/ 2014г. по описа на АС отм. а Загора). По аргумент от разпоредбата на чл. 156, ал. 3 във вр. с чл. 184 от АПК, издаването на акт със същото съдържание като на оттегления, е допустимо само при настъпване на нови обстоятелства, които следва да бъдат идентифицирани. В случая такива обстоятелства не се сочат нито в съдържанието на обжалваното решение, нито в преписката по приемането му.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, за неправилност на съдебното решение, тъй като административният съд е приел процесуално нарушение в админ. производство. Обосновано от решаващия съд се счита, че обжалваното решение на ОбС– [населено място]я е прието при допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗПФ, промените в общинския бюджет през бюджетната година следват реда по приемане на бюджета. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба за условията и реда за съставяне на тригодишна бюджетна прогноза за местните дейности и за съставяне, обсъждане, приемане, изпълнение и отчитане на общинския бюджет на [община] [населено място], решението на общинския съвет за приемане на общинския бюджет по чл. 18, ал. 2, може да се изменя по начина, по който е прието.

В случая не е спазен процесуалния ред за приемане на решението на ОбС. Няма данни за публичното обсъждане по реда на чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, чрез обявяване на проекта на интернет страницата на общината и в местните средства за масово осведомяване поне 7 дни преди датата, определена за провеждане на обсъждането. Нарушен е и чл. 64 от Правилник за организацията на дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, като не е извършено оповестяването на дневния ред на заседанието в срок 7 дни преди заседанието на общинския съвет.

Налице е и установеното от решаващия съд противоречие на решението с материалния закон. Приетото изменение, доколкото се свързва с изменение на общия размер на разходите с предназначение за местни дейности, се явява в нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗПФ, съгласно която промените в бюджета, когато засягат местните дейности следва да са между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга без да се изменя общия размер на разходите с такова предназначение.

Не се споделят доводите на касатора, че админстративният съд не отчита, че издаване на акта не било на правно основание чл. 156, ал. 3 от АПК, като чл. 124 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) дава възможност да се издаде акт със същото съдържание като оттегления, поради това, че този закон е специален по отношение на АПК. Решение № 789/ 31.10.2014г. на Общински съвет– [населено място] е прието и в нарушение на чл. 156, ал. 3 от АПК. Решението представлява повторно приет админ. акт, непосредствено след оттегляне от ОбС- [населено място] на предходния административен акт - Решение № 758 от 29.09. 2014г., което е било предмет на висящ съдебен процес по адм. дело № 474/ 2014г. по описа на АС отм. а Загора. В случая има идентичност на съдържанието на обективираните в двете решения волеизявления, без да са налице нови обстоятелства, обуславящи повторното приемане на решението.

При постановяване на обжалваното решение на АС С. З не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 29.05. 2015 г., постановено по адм. дело №509/ 2014 г. на Административен съд С. З. Решението не подлежи на обжалване.