Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Я., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 57 от 20.04.2015 г., постановено по административно дело № 439/2014 г. от Административен съд С. З (АССЗ), с което е отхвърлена жалбата му против искането му да се осъди Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – С. З. да изпълни задълженията си по чл. 232, ал. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи отменен (ЗМВР) отменен извърши фактически действия по връчване на Заповед № 108/22.10.2010 г. на Министъра на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му в тази му част, като претендира присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) С. З. в представени от процесуален представител писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и по наведените в касационната жалба доводи проверка на атакуваното решение, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

За да отхвърли искането на Я. първоинстанционният съд приема, че същото има за предмет задължение на административния орган да извърши фактически действия, които произтичат пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт – в случая връчване на издадена заповед налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, при което приема, че същото...