Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на С. Т. Т. против решение от 05.01.2015 г. по адм. дело №1901/2014 г. на Административен съд град - Бургас /АСБ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №Л-6005/06.06.2014 г. на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - при Министерство на правосъдието (МП).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – МП, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед №Л-6005/06.06.2014 г. на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - МП, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) (отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. първо от ППЗМВР отм. , с която на С. Т. Т. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, за това, че след извършена проверка по повод констатирани допуснати нарушения в организационен план в социално - възпитателната работа е установено, че С. Т., в качеството си на инспектор (социална дейност и възпитателна работа), водещ групата на лишените от свобода в затворническо общежитие "Строител", III –та категория не е провел необходимите консултации и корекционни интервенции с лишения от свобода И. Г. с цел адаптацията му в открита среда и ресоциализацията му, като за периода на празнични дни 01.05.2014 г. – 06.05.2014 г. с цел осмисляне на свободното време не е организирал и разпределил времето на лишените от свобода, с което не е изпълнил задълженията си, вменени му с типова длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" V-III степен (социална дейност и възпитателна работа) в Затворническо общежитие III-I категория към затвор-поправителен дом III-I категория, Раздел V "Преки задължения", а именно "Реализира дейности за адаптиране в институцията","Консултира лишените от свобода по актуални промени", "Организира и разпределя времето им", "Информира надзирателите, носещи службата в зоната на неговата група и взаимодействие с тях при осигуряване на дейностите по режима". На основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, като изпълняващ длъжността "инспектор", V степен (социална дейност и възпитателна работа) в затворническо общежитие "Строител" III-та категория към затвора в [населено място] I-ва категория. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че Т. се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения от 20.05.2014 г. във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. Издадена е заповед от директора на ГД "Изпълнение на наказанията" за извършване на проверка по получени данни за извършени дисциплинарни нарушения. Изготвен е доклад рег. № 5304/10.05.2014 г. относно резултатите от извършена проверка във връзка с бягство на лишен от свобода от затворническо общежитие от открит тип "Строител" III –та категория към затвора в [населено място] I-ва категория с предложение на служителя да му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. Въз основа на даденото предложение дисциплинарно наказващият орган - главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - при Министерство на правосъдието е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянията на лицето съставляват нарушение изразяващо се в неизпълнение на вменени му с типова длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" V-III степен (социална дейност и възпитателна работа) в Затворническо общежитие III-I категория към затвор-поправителен дом III-I категория, Раздел V "Преки задължения", а именно "Реализира дейности за адаптиране в институцията", "Консултира лишените от свобода по актуални промени", "Организира и разпределя времето им", "Информира надзирателите, носещи службата в зоната на неговата група и взаимодействие с тях при осигуряване на дейностите по режима", като му е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца. Заповедта е била връчена на служителя да се запознае с нея на 10.06.2014 година. Според съда така издадената заповед е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР отм. правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР ( отм. ), при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР отм. , Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на дисциплинарното наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че безспорно са доказани извършените от Т. дисциплинарни нарушения изразяващи се в това, че С. Т., в качеството си на инспектор (социална дейност и възпитателна работа), водещ групата на лишените от свобода в затворническо общежитие "Строител", III –та категория не е провел необходимите консултации и корекционни интервенции с лишения от свобода И. Г. с цел адаптацията му в открита среда и ресоциализацията му, което представлява нарушение на вменени му с типова длъжностна характеристика задължения за длъжността "инспектор" V-III степен (социална дейност и възпитателна работа) в Затворническо общежитие III-I категория към затвор-поправителен дом III-I категория, Раздел V "Преки задължения", а именно "Реализира дейности за адаптиране в институцията", "Консултира лишените от свобода по актуални промени", "Организира и разпределя времето им", "Информира надзирателите, носещи службата в зоната на неговата група и взаимодействие с тях при осигуряване на дейностите по режима", които деяния са установени с доклад рег. № 5304/10.05.2014 година. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР отм. , като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 227, ал. 1, т. 11 предложение първо от ППЗМВР отм. дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно.
Касационните оплаквания са насочени към необоснованост на решението, тъй като съдът според касатора не е възприел доводите му за допуснатите при издаването за заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за необсъждане на всички доказателства е неоснователно. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като неговите правни изводи се възприемат изцяло от касационната инстанция.
Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението, че е накърнено правото на защита на служителя, защото не е бил уведомен за започналото срещу него дисциплинарно производство. При данни за нарушения по чл. 225 - 229 от Правилник за прилагане на ЗМВР отм. дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като се счита за образувано с първото действие за установяване на нарушението /чл. 238а от ППЗМВР отм. В конкретния случай служителят е наказан за нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 11, предл. първо от ППЗМВР отм. , поради което изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство не е необходима (арг. от чл. 231, ал. 2 от ППЗМВР отм. , По тази причина не са налице основания да се приеме, че обясненията следва да бъдат дадени след запознаване с данните от проверката. Достатъчно е, както в случая, обясненията да са във връзка с деянието или деянията, за които е наложено наказание. Освен това, както се посочи по-горе, на служителя е осигурена възможност да представи обяснения, като същият е депозирал такива в хода на дисциплинарното производство рег. №1825 от 20.05.2014 година. Поради това настоящият съдебен състав приема, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна.
Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна е осъществено нарушение на разпоредбите вменени му с типова длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" V-III степен (социална дейност и възпитателна работа) в Затворническо общежитие III-I категория към затвор-поправителен дом III-I категория, Раздел V "Преки задължения", а именно "Реализира дейности за адаптиране в институцията", "Консултира лишените от свобода по актуални промени", "Организира и разпределя времето им", "Информира надзирателите, носещи службата в зоната на неговата група и взаимодействие с тях при осигуряване на дейностите по режима". Същите представляват нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР отм. , във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 предложение първо от ППЗМВР отм. , за които се налага дисциплинарно наказание "порицание".
Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 05.01.2015 година, постановено по адм. дело №1901/2014 година на Административен съд град - Бургас.
ОСЪЖДА С. Т. Т. да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - при Министерство на правосъдието разноски по делото за касационната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.