Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ ОДОП“ - С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 4397/24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 521/2014 г. по описа на Административен съд – София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2041111358/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- [населено място], потвърден с Решение №1371 от 11.06.2012г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ - [населено място].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираните изводи за реалност на доставките по фактура № 202/13.06.2008г., издадена от [фирма] и по фактура № 41/01.08.2008г., издадена от [фирма] не са съобразени с всички събрани в ревизионното производство доказателства. Сочи, че мотивите на съда не са съобразени с решението на СЕС от 29.04.2004г. по дело С-151/02г., съгласно което "приспадането на платения данък трябва да бъде направено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени и двете условия, изисквани по силата на чл. 18, § 2, ал. 1 от Директивата - стоките следва да са доставени или услугите извършени и данъчно задълженото лице трябва да притежава фактура”. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него постановяването на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт в тази му част бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура...