Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], обл.С., [улица], №95, представлявано от Т. Б. Е., чрез адв. И. К., против Решение №2923 от 19.12.2014г. на Административен съд Варна по адм. д.№767 по описа за 2014г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 191302241/20.11.2013г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 900/12.02.2014г. на Д. Д „ОДОП” – В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени данъчни задължения, както следва: по ЗДДС – за данъчен период м. 04-09.2012г. ДДС в размер на 24 604.70 лв.; и по ЗКПО – за данъчен период 2010г. и 2011г. корпоративен данък общо в размер общо на 5 233 лв. и лихва – 1 261.88 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в некредитиране на представените в съдебното производство частни писмени доказателства при липса на оспорване на автентичността им. Абсолютизирането на реквизитите на представените пътни листи е в противоречие с точка 3 на задължителното ТР №5/2004г. на ОСС на ВАС. Съдът не е извършил проверка на доказателствата, както изисква чл. 194, ал. 1 ГПК, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила; без основание съдът се позовал на късното представяне на доказателствата при преценката им. Необосновано съдът не е кредитирал и приетите без оспорване експертни заключения. В резултат на посоченото, съдът направил необосновани фактически изводи по главния спорен въпрос : за използването на процесния автомобил в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. От липсата на декларирани приходи за 2008 и 2009г. не може да се направи обоснован извод за неосъществяване на стопанска дейност. В отменящото първоначалния РА решение на директора на Дирекция „ОДОП” се признава,...