Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция „ОДОП”-Б. моли да бъде отменено решение № 829/11.05.2015г. по адм. д.№ 941/2014г. на Бургаския административен съд, с което е отменен РА № 021101258/13.02.2012г. на ТД на НАП-Б. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба [фирма], редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021101258/13.02.2012г. на ТД на НАП-Б., с който е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. - 8798, 42лв с лихви и за 2009г. - 17 066, 95лв с лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи. В мотивите си съдът е приел, че неправилно в РА е прието, че са налице условията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и поради това неправилно е определена данъчната основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след като не е установен броят на обучаваните курсисти в курсовете за обучение на шофьори през двете години. Според съда за 2008г. не е представен регистър на обучаваните курсисти, неясно как в РА е определен брой на обучаваните за 2008г. в категория „А” – 7 лица, в категория „В” – 126 лица, в категория „С” – 6 лица и 1 лице в категория „М” след като справката на ДАИ-Б. съдържа недействителни данни според писмо на Автомобилна администрация - Областен център, Контролна дейност –ДАИ-Б.. Приел е също, че обясненията на курсистите, какви суми са заплатили за обучението не са подкрепени с доказателства и поради това не съставляват данни за укрити приходи. Цената на обучението неправилно била определена с експертна оценка, изработена за друго ревизионно производство, приобщена с протокол, в която липсвал анализ на контролирана и неконтролирана сделка, без да са посочени характеристиките на услугите, използваните активи, икономическите условия по изискванията на Наредба № Н-9/14.08.2006г. за метода на сравнимите неконтролирани цени. Според съда не е установен броят на обучаемите, единичната цена на услугите и наличието на по-високи приходи от декларираните.
В нарушение на процесуалните правила административният съд е приел, че не са налице условията на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Обжалваното решение е постановено след отмяна на първото решение по спора при обжалването пред ВАС. В отменителното решение на ВАС изрично е приет за неправилен изводът за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На основание чл. 224 от АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. В отменителното решение №5553/23.04.2014г. по адм. д.№8630/2013г. тричленният състав на ВАС изрично е посочил, че в писмото на ДАИ-Б. като некоректни са посочени данните в писмо от 3.12.2010г., което не съдържа списък на курсистите, както неправилно е приел административния съд в процесното решение. Изрично е прието също, че лицата, преминали обучение, според издадените удостоверения от ревизираното лице са повече от лицата, направили вноски по банков път, които според заключението на вещото лице формират декларираните приходи. За 2009г. списъкът на обучаваните лица е различен и по-голям от списъка на лицата платили по банков път, поради което и за двете години са налице данни за укрити приходи и наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Направен е извод също, че експертната оценка е възложена в друго производство и в нарушение на чл. 60 от ДОПК е послужила за определяне на пазарните цени на услугите от ревизиращия екип. Делото е върнато за ново разглеждане с указания да се назначи счетоводна експертиза, която да определи пазарната стойност на предоставените услуги по методите в §1, т. 10 от ДОПК.
Указанията на ВАС за назначаване на счетоводна експертиза с така определената задача са изпълнени, като административният съд не е обсъдил приетото, неоспорено от страните, заключение на вещото лице, което е определило пазарната цена на предоставяните от ревизираното лице услуги по метода на сравнимите неконтролирани цени като са отчетени употребяваните от ревизираното лице автомобили, провеждането на теоретичното обучение в [населено място] и в [населено място] от преподаватели на ревизираното лице. Вещото лице е определило за 2008г. пазарни цени за обучение: за категория „А” – 235лв, за категория „В” – 385лв, за категория „С” – 435лв и за категория „М” – 50лв, общ приход от дейността 52 815лв и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за внасяне 5436, 50лв с 1621лв лихви. За 2009г. вещото лице е определило пазарните цени на услугите: за категория „В” – 440лв, за категория „С”- 485лв и за категория „М” – 60лв, общ приход от дейността 96 500лв и дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ за внасяне 11 420лв с 2113лв лихви.
Съдът следваше предвид задължителните указания на ВАС и заключението на вещото лице да отмени РА в частта, с която за двете години са определени дължим данък за внасяне и лихви над определените от вещото лице суми, вместо да повтаря първото първоинстанционно решение. Не са оборени констатациите в РА относно броя на обучаемите във всяка от категориите през двете години, поради което на основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК правилно вещото лице е определило приходите за всяка от годините като е ползвало данните в РД за броя обучаеми.
Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. данък 5436, 50лв с 1621лв ли и за 2009г. данък 11 420лв с 2113лв лихви и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата част е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 1035, 70лв – общо 2071, 40лв. Ревизираното лице има право на разноски за 870, 75лв или по компенсация ще следва да заплати на касатора 1200, 65лв разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 829/11.05.2015г. по адм. д.№ 941/2014г. на Бургаския административен съд в частта, с която е отменен РА № 021101258/13.02.2012г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени задължения за внасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. данък 5436, 50лв с 1621лв лихви и за 2009г. е определен данък 11 420лв с 2113лв лихви, а също и в частта за разноските, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против РА № 021101258/13.02.2012г. на ТД на НАП-Б. в частта, с която са определени задължения за внасяне по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008г. данък 5436, 50лв с 1621лв лихви и за 2009г. е определен данък 11 420лв с 2113лв лихви. ОСТАВЯ В В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-Б. 1200, 65лв разноски по делото за двете инстанции, изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване.