Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП, срещу решение № 621 от 04.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5182/2015 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221514001014-091-001/12.02.2015 г. (неправилно посочен от съда като Р-22221514001014-091-01/06.01.2015 г.), в частта, в която е потвърден с решение № 614/27.04.2015 г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно – осигурителна практика” (”ОДОП”) [населено място], при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит на [фирма] в общ размер на 2 299, 99 лв. по фактури, издадени от [фирма]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Касаторът счита, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу РА, частично потвърден с решение на ДД „ОДОП“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], чрез процесуалния представител в писмен отговор и становище в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата.

Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22221514001014-091-001/12.02.2015 г., в частта, в която е...