Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП [населено място] против решение № 764/28.04.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 317/2015г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 4195/30.10.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 3/13.01.2015г. на териториалния директор.

В жалбата са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател по делото не е налице спор по фактите, а по тълкуването и приложението на чл. 29 от ЗДДФЛ и основанията за корекция на подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на Е. Д. А. съгласно чл. 106 от ДОПК. В тази връзка поддържа становище, че получените субсидии се отразяват в приложение 3 на ГДД, само при условие, че физическото лице получи доходи като регистриран земеделски производител т. е. ще формира облагаем доход по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ като разлика между придобития през годината доход от дейността, в това число и субсидиите, свързани с него и 60 на сто признати разходи за дейността.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Е. Д. А. от [населено място] в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от...