Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар М. Ц. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаЮ. Т. по адм. дело № 7419/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето, ред. ДВ бр. 101 от 27.12.2019 година.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Ц. С. от Адвокатска колегия гр. София, против Решение №501/01.02.2021 г., постановено по адм. дело №7539/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена Заповед №ДС/Д-С-М-013/06.07.2020 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане” - район [наименование]- Столична община за настаняване на детето П. Д. в семейството на касатора - до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.).

Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изтъкнати в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което заповедта на Директора на ДСП район [наименование]- СО да бъде оставена в сила.

Ответникът по касация – директорът на Дирекция “Социално подпомагане” - район [наименование] - Столична община (ДСП район [наименование] - СО), в писмени бележки по делото, както и чрез юрисконсулт Христов в съдебно заседание, дава становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът по касация – В. Д., в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание - адв. С. К., оспорва основателността на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност и обоснованост на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил издадената на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 от същия закон, Заповед №ДС/Д-С-М-013/06.07.2020 г. на директора на ДСП - район [наименование]-СО за настаняване на детето П. Д. в семейството на касатора (братовчедка по бащина линия на детето) до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет., поради опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Първоинстанционният съд е достигнал до извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената пред него заповед.

Констатирал е явна насоченост от страна на административния орган за настаняване на детето при роднините му по бащина линия, без да изследва възможността за настаняването му при други роднини и близки, вкл. и при такива по майчина линия, както и не е изследвал кое и дали изобщо следва да се приложи мярка за закрила на детето.

Съдът е счел, че детето е настанено при негова братовчедка, по отношение на която не е направено проучване за годност по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗЗДет. Изложил е, че противно на посоченото в оспорената пред него заповед - правно основание (т. 4 на ал. 1 от чл. 25 ЗЗДет.), по делото не са налични данни и твърдения за упражнено спрямо детето насилие в семейството.

Направен е извод, че преди издаване на административния акт, директорът на ДСП район [наименование] – СО е бездействал повече от месец, оставяйки детето да живее фактически на адрес, на който не живее лице, разполагащо с родителски права над детето или други такива, предоставени му по силата на издадена по реда на ЗЗДет. заповед.

В обжалваното решение съдът е приел, че административният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, антидатиран е, като не са взети предвид възраженията на настоящия ответник по касация и майка на детето, а същата е била лишена от участие в административното производство по издаване на оспорената заповед. В заключение съдът е изтъкнал, че по делото се установяват крайни, противоречащи си констатации, разкриващи и две коренно различни фактически обстановки. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна се установява следното:

След смъртта на баща му през 2016 г., родителските права по отношение на малолетното дете П. Д. е упражнявала неговата майка и настоящ ответник по касация - В. Д..

На 23.03.2018 г., по сигнал, подаден от Г. Д. - дядо на детето по бащина линия, че детето се отглежда от майка му в лоши условия, е изготвен социален доклад и план за действие, като на майката са дадени задължителни предписания. Поради неизпълнение на същите предписания, на 28.05.2019 г., социалният работник е поискал да бъде предоставена мярка „полицейска закрила” на детето. Такава мярка спрямо детето П. Д. е предоставена по силата на заповед от същата дата, издадена от инспектор от [номер] РУ –СДВР.

С. З. №ЗД/Д-С-ЛЦ-031/28.05.2019 г. на директора на ДСП - район [наименование]- СО, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗДет., детето е настанено временно (за срок от една година) за отглеждане и възпитание в семейството на Г. Д. и В. Д. - баба и дядо на детето по бащина линия.

С Решение №7812/11.12.2019 г. по адм. дело № 7474/2019 г. по описа на Административен съд София - град цитираната Заповед №ЗД/Д-С-ЛЦ-031/28.05.2019 г. е отменена. Същото е потвърдено с Решение №8971/07.07.2020 г. по адм. дело №1318/2020 г. по описа на Върховния административен съд.

По подадено впоследствие на осн. чл. 28 ЗЗДет. от административния орган искане за настаняване на детето за срок от три години в семейството на баба му и дядо му (Г. Д. и В. Д.) е образувано гр. дело №36460/2019 г., по описа на Софийски районен съд (СРС), 83 състав.

С Решение №73382/16.04.2020 г. СРС е отхвърлил искането, като е приел, че родителският капацитет на майката е в норма и не се констатира поведение на майката, застрашаващо живота и здравето на детето. СРС е разпоредил незабавно изпълнение на така постановеното от него съдебно решение.

Въз основа на подадена на 30.04.2020 г. от административния орган въззивна жалба, пред Софийски градски съд, ГО, II-ри брачен въззивен състав, е образувано въззивно гр. дело №4841/2020 г. Към момента на постановяване на оспореното пред настоящата касационна инстанция решение на АССГ, повдигнатият пред СГС спор по делото не е бил решен.

На 05.05.2020 г. детето П. Д. не е пожелало да тръгне по собствено желание с майка си В. Д.. Предаването на детето е отложено за 09.05.2020 г. в Контактен център, като среща реално не е била осъществена и детето не е предадено на майка му.

С Разпореждане №88055/15.05.2020 г. по гр. дело №36460/2019 г. по описа на СРС, на ДСП район [наименование]–СО е разпоредено да окаже съдействие на майката на детето за изпълнение на постановеното по същото дело решение.

Със своя молба до ДСП район [наименование] – СО, майката – В. Д. е поискала незабавно да й се върне детето, предвид разпореденото незабавно изпълнение на постановеното от СРС решение.

С. З. за незабавна защита №110693/04.06.2020 г. от домашно насилие, издадена по гр. дело №18202/2020 г. по описа на СРС, на бабата и дядото на детето по бащина линия е заповядано да не доближават детето и неговата майка В. Д. (настоящ ответник по касация) на разстояние, по-малко от 100 метра. Бабата и дядото на детето – адресати на горепосочената заповед за незабавна защита, са сменили адресите си, считано от 12.06.2020 година.

С. З. за незабавна защита №133165/26.06.2020 г. от домашно насилие, издадена по гр. дело №18202/2020 г. по описа на СРС, на Б. Ч. и З. Ч. (родители на касатора и леля и чичо на детето по бащина линия) също е заповядано да не доближават детето и неговата майка на разстояние, по - малко от 100 метра.

На 06.07.2020 г., в присъствието на психолог, е проведена онлайн среща между майката и детето. На същата дата е издадена и оспорената пред АССГ Заповед № ДС/Д-С-М-013/06.07.2020 г. на директора на ДСП - район [наименование] - Столична община за настаняване на детето П. Д. в семейството на братовчедка му К. С. до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Заповедта съдържа разпореждане за незабавно изпълнение на същата.

С Определение №5428/20.07.2020 г. по адм. дело № 6858/2020 г. по описа на Административен съд София - град е отменено разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповедта от 06.07.2020 г. на директора на ДСП район [наименование] – СО, което определение е потвърдено с Определение №11720/17.09.2020 г. по адм. дело № 9763/2020 г. по описа на ВАС.

В. Д. е уведомена на 09.07.2020 г. за така издадената заповед, като е отказала да я получи. По преписката са налични документи, без данни същата да й е връчена.

На 13.07.2020 г., В. Д. отново е поискала да й бъде предадено детето. На същата дата е проведена онлайн среща между нея и детето в присъствието на психолог.

По данни на [номер] РУ-СДВР София, в същото РУ по случая на детето се води ДП №3382 ЗМК 916/2020 г., пр. пр. №18040/2020 г. на СРП за престъпление по чл. 181 от НК срещу неизвестен извършител.

На 23.07.2020 г. на майката са връчени Оценка на случая от 03.07.2020 г.; Протокол за преглед на оценката по случая и плана за действие, с посочена в него дата (06.07.2020 г.) на провеждане на срещата по повод прегледа, а като дата на съгласуване е посочена 03.07.2020 г.; План за действие от 06.07.2020 г. и три писма със сочен автор – детето П. Д. до ДСП район [наименование]–СО.

На 05.08.2020 г. директорът на ДСП район [наименование]–СО е подал искане до СРС за настаняване на детето П. Д. в семейство на роднини, а именно в семейството на братовчедка му К. С. за срок до три години или до промяна на обстоятелствата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. По така подаденото искане е образувано гр. дело №35538/2020 г., III ГО, 80 състав по описа на СРС, което е било насрочено за разглеждане за 01.03.2021 г., но не е имало постановено решение по делото към този момент.

По подадени от майката жалби пред АССГ са образувани производства по чл. 256 и чл. 250 АПК.

По процесното дело, пред АССГ са разпитани свидетели – един при режим на довеждане от майката на детето и един свидетел при режим на призоваване – клиничен психолог от Сдружение „Институт за социални дейности и практики” - Център за обществена подкрепа - [населено място]”. Обяснения пред съда е дала лично и В. Д..

Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган – директорът на ДСП район [наименование] – СО, в кръга на предоставените му по заместване правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗЗДет., настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно - социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на детето.

Независимо, че по делото не е представено удостоверение за настоящ адрес на детето П. Д., между страните не е бил спорен въпросът относно териториалната компетентност на административния орган. Констатирано е, че на 28.09.2019 г. детето реално е било настанено на адреса на баба си и дядо си в [населено място] и след посочената дата административното производство се е развивало пред ДСП район [наименование]–СО.

Обосновано първоинстанционният съд е счел, че административният акт е изготвен в законоустановената писмена форма, с посочени в нея фактически и правни основания за издаването й.

Правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Майката и настоящ ответник по касация – В. Д. не е била надлежно уведомена от директора на ДСП район „[наименование]“-СО за образуваното административно производство по издаване на Заповед №ДС/Д-С-М-013/06.07.2020 г. за настаняване на детето й в семейството на касатора К. С.. В. Д. е узнала за процедурата по издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед едва при връчването й от административния орган.

Следователно, в конкретния случай не е налице уведомяване на заинтересована страна (майката на детето) по реда на чл. 26 АПК, съответно при така проведеното производство страната е била лишена изцяло от възможност да изгради становище и да участва пълноценно в процедурата по издаване на акта. Тези пропуски не могат да се обосноват с характера на административния акт и целените последици с него, тъй като по делото не се доказва неотложност или спешност в производството по издаване на акта, както и предпоставките, визирани в чл. 57, ал. 4 АПК.

Аргументирано решаващият съд е достигнал до заключение, че за периода - 04.06.2020 г. до 06.07.2020 г., административният орган е бездействал по отношение на детето П. Д..

По делото е установено, че независимо, че на 28.05.2019 г. детето е било настанено при баба му и дядо му, с издадената на 04.06.2020 г. от СРС Заповед за незабавна защита от домашно насилие спрямо детето и майка му, на бабата и дядото на П. им е забранено да се доближават до него и майка му. По този начин бабата и дядото не са били в състояние обективно да отглеждат детето, настанено при тях (по силата на все още действалата към 04.06.2020 г. заповед от 28.05.2019 г.).

По делото са събрани доказателства, че в посочения период (повече от месец) детето е живяло при братовчедка си и настоящ касатор на адреса й в [населено място], без същата да е носител на родителски права или детето да е настанено при нея по силата на друг, надлежно издаден по смисъла на ЗЗДет, административен акт.

Същевременно, на директора на ДСП район [наименование] – СО му е било известно, че с Решение №73382/16.04.2020 г. по описа на СРС по гр. дело №36460/2019 г., 83 състав е отхвърлено искането му за настаняване на детето в семейството на бабата и дядото за срок от три години. Видно от диспозитива на решението, същото подлежи на незабавно изпълнение и детето е следвало да бъде върнато на упражняващата родителските права негова майка.

Директорът на ДСП район „[наименование]“ е бил запознат с решението на СРС, но същият е издал процесната заповед и е настанил детето при трето лице – касатора Стоянова, без да е проучена годността й, съгласно предвиденото в чл. 27, ал. 3 ЗЗДет. изискване.

На следващо място, правилно решаващият съд е счел, че не са налице и материалноправните предпоставки за издаване на заповедта.

В оспорената пред АССГ Заповед №ДС/Д-С-М-013/06.07.2020 г. са посочени фактически основания, предвидени в приложимите материалноправни разпоредби, представляващи предпоставка за издаване на административни актове от посочения вид.

Директорът на ДСП район „[наименование]“ - СО е мотивирал заповедта си с предвиденото в чл. 25, ал.1, т. 1 и т. 4, чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 4 , ал. 1, т. 2 ЗЗДет. Според разпоредбата на чл. 25, ал.1, т. 1 от същия закон, извън семейството може да бъде настанено дете, чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени.

Мотивирано решаващият съд е преценил, че настоящият случай не е такъв, тъй като само единият родител е починал, а майката В. Д., не е лишена от родителски права, респ. не са ограничени родителските й права. Не е налице и хипотезата на т. 4 на ал. 1 от чл. 25 ЗЗДет., предвиждаща, че детето се настанява извън семейството си, когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.

Следователно, това правно основание не съответства на установените по делото факти от обективната действителност.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че съюзът „и“ в споменатата законова разпоредба изисква едновременно да е налице опасност от посочения характер, както и детето да е „жертва на насилие в семейството“. В настоящия случай не се твърди, а и не се доказва детето да е жертва на насилие в семейството, още повече, че към момента на издаване на заповедта детето не е живяло с майка си повече от година.

Основателно майката изтъква в писмените си бележки по делото, че липсват каквито и да било изложени от административния орган конкретни обстоятелства, обусловили издаването на заповедта. Директорът на ДСП район [наименование] - СО бланкетно е цитирал част от упоменатата по - горе разпоредба на т. 4 на ал. 1 от чл. 25 ЗЗДет. като единствено основание за постановяването й.

За да бъде приложена адекватно тази мярка, в разглеждания случай административният орган е следвало да проучи не само роднините на детето по бащина линия, а и тези по майчина линия, включително и други роднини или близки на детето П., с оглед на евентуално тяхно желание и наличие на родителски капацитет за временно отглеждане на детето.

По делото не са налични данни, че към 06.07.2020 г. майката В. Д. не е способна да отглежда сина си, респ., че е налице изтъкнатата опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие при съжителство с нея. Следователно може да се направи заключение, че посочените от органа правни основания за издаването на заповедта от 06.07.2020 г. не са били съобразени с фактическата обстановка в случая.

От представените по настоящото дело документи, включително молби от 2021 г. на майката до ДСП район [наименование]-СО и протокол №2177/25.01.2022 г., още веднъж става ясно, че от страна на административния орган не се оказва необходимото съдействие на В. Д., за да се възстанови нарушената емоционална и доверителна връзка между нея сина й П., за да може детето да се почувства уверено и да пожелае доброволно да се върне и заживее отново с майка си.

Следва да се държи сметка за правата, които детето притежава, на основание чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а така също и чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс.

В мотивите на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Анева и други срещу България, което е обвързващо за страните – членки, са изведени приложимите общи принципи, които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и децата им, които са очертани в решенията на Съда по редица дела (вж. Eriksson v. Sweden, 22 юни 1989 г., § 71 Серия A № 156; Olsson v. Sweden (no. 2), 27 ноември 1992 г., § 90, Серия A № 250; Hokkanen v. Finland, 23 септември 1994 г., § 55, Серия A № 299-A; Ignaccolo-Zenide v. Romania, № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000-I; Santos Nunes v. Portugal, № 61173/08, §§ 66-69, 22 май 2012 г.). Според практиката на Европейския съд по правата на човека, задължението за прилагане на принуда в тази област трябва да бъде ограничено, тъй като трябва да бъдат взети предвид интересите, както и правата и свободите на всички засегнати лица и по-конкретно най-добрия интерес на детето (вж. Hokkanen, § 58, и Ignaccolo-Zenide, § 94, и двете цитирани по-горе).

Във връзка с процесния случай на детето П., касационният съдебен състав счита, че е необходимо да ангажира вниманието на всички страни в процеса, преди всичко на родителя В. Д., която да положи дължимата грижа към детето, с цел осигуряване психологическото и физическото му благосъстояние. Майката следва да придава необходимото значение на конфликтните теми с детето си, да прояви уважение към ясно изразеното желание на сина й да продължи да се обучава в досегашното си училище. Майката В. Д. е необходимо да се отнася към учебния процес на детето си с ангажираност и насърчаване на образователните му навици.

Съгласно чл. 29, §1 от ратифицираната от Р. Б. К. на ООН за правата на детето, образованието на детето трябва да бъде насочено към развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал; развитието на чувството на уважение към родителите на детето, към неговата собствена културна самоличност, език и ценности и др.

Административните органи в разглеждания случай следва да осигурят на детето П. Д. такава закрила и грижи, каквито са адекватни и необходими за неговото благосъстояние, като едновременно с това се вземат предвид и правата и задълженията на единствения му жив родител – неговата майка.

Видно от разпоредбата на чл. 9, § 1 и § 2. от Конвенцията, държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето, като при всяка процедура, на всички заинтересовани страни се дава възможност да участвуват в нея и да изложат своите становища.

Както мотивирано подчертава първоинстанционният съд, на майката не се оказва адекватна помощ от административните органи и касатора за преодоляване отчуждеността на детето, включително, както бе посочено по - горе, майката е била лишена от участие в производството по издаване на оспорената пред АССГ заповед от 06.07.2020 г. за настаняване на сина й извън семейството й.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по касационната жалба В. Д. е основателно. На страната следва да се присъди сумата от 300 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, на основание договор за правна защита и съдействие от дата 11.02.2022 г. (лист 35 от касационното дело).

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №501/01.02.2021 г., постановено по адм. дело № 7539/2020 г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – район [наименование] – Столична община, да заплати на В. Д., с [ЕГН], със съдебен адрес гр. София, [адрес], сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Любомир Гайдов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Ю. Т. п/ Десислава Стоева