Решение №401/22.02.2016 по гр. д. №401/2015 на ВКС, ГК, IV г.о.

Относно допустимите докозателства в производствата по ЗУТОССР, както и по въпроса - в съдебните производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР при неблагоприятен изход на спора за териториалното поделение на НОИ, като ответник при наличие на специалните разпоредби на чл.9 от ЗУТОССР следва ли да се прилага общото правило по чл.78 ГПК по отношение на разноските?

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ТП на НОИ [населено място], чрез ст. инспектор по осигуряването И. К. с юридическа правоспособност против решение № 1356/13.10.2014 г. по в. гр. дело № 1974/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1760/01.04.2014 г. по гр. дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е прието за установено между Ж. С. В. и РУ”Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на НОИ, че в периода от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. Ж. С. В. е полагал труд в Районна проектантска организация, общ.С., с адрес [населено място], [улица], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] на длъжност „проектант” на осемчасов работен ден и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 300 лв. разноски по делото. Жалбата е подадена и в частта, с която е потвърдено определение № 9218/25.06.2014 г. по гр. дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място].

Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, тъй като с него е възприет неправилния извод в първоинстанционното решение, че представените от ищеца заповед № 156/09.02.1970 г. и Проект за арматурен план на покривна плоча на обект Л.-р. с. – С. представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, независимо, че те не са създадени от работодателя, при който е придобит стажа, нито по време на полагането му. Счита, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно с въззивното решение е потвърдено определението на Варненския...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...