Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ТП на НОИ [населено място], чрез ст. инспектор по осигуряването И. К. с юридическа правоспособност против решение № 1356/13.10.2014 г. по в. гр. дело № 1974/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1760/01.04.2014 г. по гр. дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е прието за установено между Ж. С. В. и РУ”Социално осигуряване” [населено място], като териториално поделение на НОИ, че в периода от 11.02.1970 г. до 31.12.1972 г. Ж. С. В. е полагал труд в Районна проектантска организация, общ.С., с адрес [населено място], [улица], която е филиал/клон/ на Проектантска организация [населено място] на длъжност „проектант” на осемчасов работен ден и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата 300 лв. разноски по делото. Жалбата е подадена и в частта, с която е потвърдено определение № 9218/25.06.2014 г. по гр. дело № 16374/2013 г. на Районен съд [населено място].

Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, тъй като с него е възприет неправилния извод в първоинстанционното решение, че представените от ищеца заповед № 156/09.02.1970 г. и Проект за арматурен план на покривна плоча на обект Л.-р. с. – С. представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1, вр. ал. 2, т. 9 от ЗУТОССР, независимо, че те не са създадени от работодателя, при който е придобит стажа, нито по време на полагането му. Счита, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно с въззивното решение е потвърдено определението на Варненския...